Интересни времена

Ринсуинд се обърна към момиченцето с плюшеното зайче.

— Бисер, и тя ли му е дъщеря?

— Ами да.

Дребосъкът се върна при него, повлякъл и чедата си.

— Познаваш ли дъщерите ми? Това е Ринсуинд, който…

— Вече имахме удоволствието — сериозно изрече Пеперудата.

— Вие всички как попаднахте тук?

— Сражавахме се, но те бяха прекалено много.

— Ах, дано не сте опитали да им отнемете оръжията! — изля Ринсуинд целия насъбрал се в душата му сарказъм.

Момичето впи яростен поглед в него.

— Извинявай — промърмори той след секунда.

— Билките твърди, че за всичко е виновна системата — намеси се кротко Цъфтящият Лотос.

— Обзалагам се, че вече е измислил по-добра — процеди Ринсуинд през зъби. — И къде е той между другото?

Двете момичета започнаха да оглеждат освободените затворници.

— Не го виждам тук — ненужно отбеляза Лотосът. — Сигурно е пожертвал живота си за делото, когато стражите ни нападнаха.

— Хайде, бе…

— Да, той каза, че всички сме длъжни да го сторим. Много се срамувам от себе си, че не го послушах. Но стражите изглежда искаха да ни заловят живи.

— Хм… Не беше там с нас — промърмори Пеперудата.

Двамата с Ринсуинд се спогледаха.

— Значи вече е бил заловен? — попита Лотосът.

Ринсуинд си каза, че по-малката сестра май е наследила възгледите за света на баща си, но голямата трябва да се е метнала на майка си. Мислеше по-сходно с Ринсуинд, тоест от всекиго очакваше най-лошото.

— Може би — неохотно промълви Пеперудата.

— Бъди готов да пожертваш всичко за общото благо! — вметна Три Впрегнати Бивола.