Версия „Торнадо“

— Сю — повтори Пъд.

С почти безплътен глас, с едва доловим шепот, Сю промълви:

— Помогнете ни.

Отнетите пистолети натежаха в джобовете ми. Извадих ги.

— Стрелял ли си с такъв? — попитах Пъд.

— Не съм.

— Добре, сега не е време да се учиш.

Оставих пистолетите на пода и извадих от джоба собствения си пистолет.

— Хвани ги за ръце — наредих му аз. — Ти по средата. Излизаме оттук тичешком. Ако някой се опита да ни спре, аз го поемам. Ти продължаваш с жените към колата.

— Какво им е? — попита Пъд.

— Не знам — отсякох аз. — Хайде, действай.

Пъд се поколеба още секунда-две, сетне пое дълбоко дъх и пристъпи напред. Хвана всяка жена за ръка. Те се държаха като малки деца, оставяйки покорно ръцете си в неговите. Тръгнах пред тях надолу по стълбите, а Пъд ме последва с двете сестри.

Когато излязохме навън, Шони вече бе на крака. И двамата с Брил изглеждаха някак нерешителни и объркани. Нямаха пистолети, а добре виждаха моя, тъй че не направиха нищо, за да ни спрат. Хукнахме напряко през моравата, през мъглата от водни пръски. Жените се запрепъваха с босите си крака.

— Накарай ги да седнат отзад и да се наведат, за да не се виждат.

Хвърлих се зад волана и запалих мотора още преди Пъд да е седнал до мен. Дъщерите на Клайв лежаха на задната седалка една върху друга. Включих на скорост, отделихме се от бордюра и поехме. На първия ъгъл се разминахме с две от колите на „Секюрити Саут“, включили въртящите се буркани, същински спасители, втурнали се да помогнат.

— Всемогъщи боже! — промърмори Пъд.

Той още беше задъхан от пробега. Обърна се назад да види как са момичетата, все така вкопчени една в друга, сякаш се страхуваха да не се изгубят.

— Може ли да се изправят? — попита Пъд.

— Разбира се — отвърнах аз.

— Хайде, Сю, и ти, Стоуни, изправете се.

И двете мълчаливо се подчиниха.

— Често ли вършиш такива неща? — попита Пъд. Дишането му се беше нормализирало.

— Обикновено преди закуска — отвърнах аз.

— Гледай ти!

Излязохме на Мейн Стрийт. Нямаше много коли. Задминахме млада жена в син анцуг и бяло горнище без ръкави, която разхождаше бебе в количка. Отстрани на хлабава каишка до тях подтичваше златист ретривър. Пъд изгледа жената, докато я задминавахме. Замаяните сестри вдървено седяха на задната седалка, допрели рамене, с празни погледи. Пъд се обърна, никой не ни следеше.

— Не можем цял ден да обикаляме с колата — рече Пъд.

— Правилно.

— Къде отиваме?

— В един гей бар.