Хромозома 6
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хромозома 6». Краткое содержание книги:
— Защо не спреш и да обсъдим идеята ти на спокойствие? — подхвърли Кевин.
Мелани скочи на спирачките. Колата поднесе и спря, Кевин и Кандис рязко политнаха напред.
— Аз отивам в Центъра! — повтори категорично Мелани. — А вие сте свободни да решавате. Или идвате с мен, или ви карам по домовете ви…
— Но защо именно тази вечер? — попита Кевин.
— Първо, защото тази вечер ме накараха да побеснея — отвърна Мелани. — И второ, защото никой няма да подозира подобен ход от наша страна. Те очевидно очакват, че ще се приберем у дома и с удоволствие ще се пъхнем в леглата си. Особено след начина, по който бяхме третирани. Но не знаят, че това не е в моя стил!
— Аз пък мисля, че трябва да постъпим точно така — възрази Кевин.
— Мелани е права — обади се Кандис. — Целта им беше да ни изплашат до смърт…
— И успяха — въздъхна Кевин. — Но какво ви става, момичета? Нима единствено аз съм запазил разума си?
— Да вървим да свършим работата! — отсече Кандис.
— Господи, останах в малцинство! — оплака се Кевин.
— Няма проблем, ще те закараме у дома — кимна Мелани и включи на заден ход. Кевин сложи ръката си върху нейната.
— Чакай… Как предлагаш да вземем ключовете? Нямаме представа къде се съхраняват…
— Как така нямаме представа? — учуди се Мелани. — Ясно е, че се съхраняват в кабинета на Бъртрам. Той отговаря за логистиката на програмата, а и ти сам твърдеше, че ключовете са у него…
— Добре, у него са — въздъхна Кевин. — Но какво ще кажеш за охраната? А и кабинетът положително е заключен…
Мелани измъкна една магнитна карта от джобчето на престилката си.
— Забравяш, че аз съм член на ръководството на Центъра — рече тя. — Това е мастер-карта, която само външно прилича на ВИЗА. С нейна помощ имам 24-часов достъп във всички помещения на Животинския център. Напомням ти, че работата с бонобо е само част от дейността ми тук…
Кевин извърна очи към Кандис. Под светлината на контролните уреди русата й коса излъчваше меко сияние.
— След като ти си готова, ще се включа и аз — промърмори той.
— Тогава да вървим! — тръсна глава Кандис.
Мелани даде газ, заобиколи автомобилния парк и пое на север. На осветената от лъчите на мощни луминисцентни прожектори товаро-разтоварна рампа кипеше напрегната работа. Нощната смяна беше двойно по-многобройна от дневната, защото трафикът между Зоната и Бата се интензифицираше именно през нощта.
Мелани се стрелна покрай дълга редица влекачи и отмина отклонението за Бата. Веднага след това пътят опустя. До Центъра не срещнаха нито едно превозно средство.
В Животинския център се работеше на три смени, точно както и на рампата. Но тук нощната смяна беше най-малобройна, дежурства се даваха главно във ветеринарната лечебница. Мелани очевидно се съобрази с този факт и насочи то-йотата именно към паркинга на лечебницата. Там имаше още доста коли. Спря, изключи мотора и отправи поглед към входа. Пръстите й нерешително забарабаниха по волана.
— Сега пък какво има? — попита Кевин.
— Мисля — отвърна Мелани. — Питам се дали да дойдете с мен, или да ме чакате в колата…
— Каква огромна сграда! — възкликна Кандис и се приведе напред, за да вижда по-добре. Белите стени чезнеха далеч в мрака на джунглата. — За пръв път идвам тук, въпреки че имам няколко доста продължителни посещения в Кого… Това пред нас е ветеринарната болница, така ли?
— Да — отвърна Мелани. — Заема цялото крило…
— Бих я разгледала с удоволствие — усмихна се Кандис. — Никога не съм влизала във ветеринарна болница, да не говорим за толкова огромно заведение…
— Това тук е истинско произведение на изкуството — увери я Мелани. — Особено ако надзърнеш в някоя от операционните зали…
— Господи, къде съм? — извъртя очи Кевин. — Само преди час бях сигурен, че ще ни застрелят като кучета, а сега чувам, че моите скъпи компаньонки планират опознавателна обиколка на болницата!
— Няма да е обиколка — успокои го Мелани и скочи на земята. — Хайде, Кандис… Ще имам нужда от помощта ти. А Кевин може да ни чака в колата…
— Точно така и ще направя — кимна Кевин. Но едва жените бяха изминали няколко крачки към входа, когато той скочи и ги последва. Бързо прецени, че неизвестността на очакването ще бъде по-тежка от нелегалното проникване в кабинета на Бъртрам. — Хей, почакайте! — подвикна той и се затича да ги настигне.
— После да не кажеш, че не съм те предупредила! — изгледа го Мелани.
— Добре де, ясно — промърмори той и изведнъж се почувства като хлапе пред строгата си майка.