Тайни
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайни». Краткое содержание книги:
Слейд стоеше неподвижен близо до мястото, където на сутринта бяха играли стадо китове. Реджина искрено съжаляваше, че не успя да ги види. Наблюдаваше го как се обръща към нея — тъмен силует на фона на седефените пясъци. Много бавно Слейд закрачи обратно към нея. Тя се усмихна. В ленивите му крачки сега нямаше и следа от гняв. Все още усмихната, Реджина се приближи досами ръба на водната повърхност. Пенливите вълни хвърляха пръски към нозете й. Приятно бе да споделиш такъв момент с мъж като Слейд, мъж, който един ден щеше да стане неин съпруг.
Без да се опита да предпази хубавите си нови обувки, Реджина нагази в хладната морска вода. Слейд беше сложен характер, но тя нямаше нищо против. Намираше го очарователен и сега, когато бяха вече сгодени, можеше спокойно да си го признае. Изглеждаше мрачен, но Реджина подозираше, че това е само фасада. Преди време бе имала възможност да види и слънчевата страна от характера му. Надяваше се в бъдеще да бъде негов приятел и довереник, да внесе повече светлина и радост в живота му, да извиква по-често приятната усмивка на устните му. Твърдо вярваше, че ще стане точно така.
— Тук е прекрасно! — На устните й заигра ослепителна усмивка. — Течението ми изглежда безобидно, шамандурите са далече. Какво ще кажеш да пошляпаме по брега?
Очите му бяха полупритворени.
— Става, но само по брега.
До последния момент Реджина не знаеше дали наистина ще се осмели да го направи. Ръцете й почти несъзнателно се заловиха да свалят първо обувките, а после и чорапите й.
Слейд впери поглед в босите й стъпала и глезени. Реджина знаеше, че поведението й е лишено от всякакъв свян, но все пак този мъж бе неин годеник и заинтригуваният му поглед предизвикваше гореща тръпка по тялото й. Тя се усмихна лъчезарно.
Ъгълчетата на устните му едва доловимо подскочиха нагоре.
— Нима в скъпите частни училища подтикват младите дами към подобно поведение?
Реджина му отвърна със смях, кристален и чист като камбанен звън.
— Очевидно имате чувство за хумор, сър. За съжаление не си спомням какво са ме научили в скъпото частно училище, но подозирам, че поведението ми не е усвоено изцяло оттам.
Най-после устните на Слейд се озариха от истинска усмивка.
— А приличното поведение е доста отегчително. — Седнала на пясъка, Реджина тъкмо понечи да се изправи, когато Слейд й подаде услужливо ръка. Сърцето й се обърна. Тя пое протегнатата му длан и му позволи да я изправи на крака. Топлината и силата, които се съдържаха в ръката му, бяха в състояние да извършат странни неща с непокорния й пулс. Отне й цяла вечност да се овладее, преди да мине покрай него и да нагази в хладните пенливи води на океана.
Реджина спря, стиснала полите си в ръка. Стъпалата й бяха дълбоко заровени в мекия топъл пясък, водните пръски се плискаха закачливо в краката й. Усмивката на Слейд бе ослепителна.
— Изглеждате изключително привлекателен, когато се усмихвате, сър — каза шеговито тя. Опитваше се да звучи спокойно и непринудено и й се стори, че е успяла. Думите й бяха предизвикани не само от изискванията на добрите обноски, но и от стремежа й да възвърне доброто му настроение, да накара този мъж да се усмихва по-често и по-широко.
Усмивката му замря на момента. Погледът му беше мрачен и свъсен.
Реджина почувства моментно объркване и пристъпи смутено напред в бълбукащата пяна на малка вълничка. Очите на Слейд сякаш пробиваха дупки в гърба й. Не съжаляваше за думите, които бе изрекла, но не беше очаквала Слейд да възприеме толкова сериозно безобидния й флирт. Прииска й се да го предизвика да нагази във водата заедно с нея.
Тя повдигна смело диплите на роклята си и навлезе навътре в морето. Водата обгърна плътно тялото й. Когато най-после се осмели да погледне през рамо, улови втренчения поглед на Слейд. Той обаче мигновено извърна очи към копринения пясък в нозете си.
Очевидно този мъж не възнамеряваше да си играе с нея във водата. Внезапно в съзнанието й се оформи дива и безразсъдна идея. Реджина се опита да я отхвърли, но мислите й отново, и отново се връщаха към нея. Дали наистина беше способна на такова дяволско предизвикателство?
— Влизаш твърде навътре — извика предупредително Слейд.
Реджина извърна към него усмихнатото си лице и игриво помаха с ръка. Морето вече беше над коленете й, и макар да повдигаше роклята си с ръка, ръбчето на полите й беше просмукано с вода.