Лиценз за убиване
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лиценз за убиване». Краткое содержание книги:
Око за око, зъб за зъб.
Големите успехи в шпионския бранш печелят на агент Мич Рап много врагове. Смъртта му желаят не само чуждестранни групировки, но и висши държавни служители, които Мич неведнъж е спасявал в критични ситуации. За неудобния агент е обявена награда от 20 милиона долара.
Решили, че е време да го елиминират, силните на деня задействат своята смъртоносна машина и за пръв път безцеремонният Рап се превръща от преследвач в преследван.
„Лиценз за убиване“ катапултира читателя директно на огневата линия — тук минираните полета са скритата информация, интригите по коридорите на властта и тайните на ЦРУ.
Да, тя знаеше. Генерал Флъд караше последните си месеци като председател на Обединения щаб и, изглежда, много се забавляваше, като казваше на някои хора какво мисли за тях.
— Обърнали ли са се към президента?
— Не или поне аз не знам. Съмнявам се, че ще го сторят.
— Защо Рос се интересува толкова много от Коулман? — Шефката му остави очилата си на бюрото. — Да не би да е правил нещо, за което не знам?
— Не, той е чист.
— Моментът никак не е подходящ.
— Съгласен съм. Има и още един проблем. Вчера данъчните са цъфнали във фирмата на Коулман. Искали да погледнат счетоводните му документи.
Бръчките на челото на Кенеди станаха по-дълбоки.
— Какво, по дяволите, е намислил той?
— Или до него е стигнала някаква информация, че искаме да възобновим екип „Орион“, или е тръгнал на лов и стреля напосоки.
Тя набързо обмисли възможните причини и възможност за действие. Дали Рос беше чак толкова дързък, че да постави подслушвателни устройства в кабинета й? Колкото и параноична да беше подобна мисъл, нямаше да е за пръв път. Историята беше пълна с примери, в които господарите на разузнавателните служби са подслушвали своите подчинени. Рос беше на този пост от по-малко от месец. Едва ли беше способен да действа толкова експедитивно, но Айрини си отбеляза да нареди на екипа на Делгадо да проверят кабинета й.
— Нещо ми подсказва — каза, — че по-скоро стреля напосоки.
— Ами ако някой ни е предал?
— Кой?
— Сенатор Хартсбърг.
Кенеди поклати глава.
— Не. Ако Хартсбърг искаше да ни изпързаля, нямаше да отиде при Рос. Мисля, че стреля напосоки.
— Защо?
— Марк Рос е добър човек. Той няма намерение да ни унищожи, нито иска да унищожи Коулман.
— Извинявай, но аз не споделям твоето мнение.
— Мисля, че поначало недолюбва оперативната работа. Самият той е възпитаник на аналитичната школа и хора като теб и Коулман го правят неспокоен.
— Защо?
— Предполагам, защото си мисли, че ще го злепоставите. Той е новият директор и мнозина се надяват да се провали на поста си.
— И отново възниква въпросът, какво общо имам аз с това?
Кенеди въздъхна. Рап беше много добър професионалист, но абсолютен аматьор по отношение на политиката във Вашингтон.
— Слава богу, че по-голямата част от твоите операции са засекретени. Ти имаш изумителна биография, но ако сега отново изровиш томахавката и отидеш в Близкия изток, боя се, че ще предизвикаш грандиозен скандал.
— Благодаря ти за доверието.
— Знаеш, че ти имам доверие.
— Е, който играе, печели. Не можем да седим със скръстени ръце и да чакаме другите да ни харесат.
— Така е. Аз ще измисля как да се оправим с Рос, но междувременно ти по-добре задръж малко с проекта.
Рап не остана доволен от тези думи.
— Колко малко?
— Не знам. Дай ми време поне до края на седмицата.
Той нямаше намерение да бави плана си. Просто щеше да е малко по-внимателен.
— А данъчните?
— Ще видя какво мога да направя. Но веднъж започне ли ревизията, оттам нататък положението ще бъде много деликатно.
Рап се наведе напред и се подпря с лакти на коленете си.
— Искам данъчните да се разкарат от Скот Коулман до утре сутринта или ще направя живота на някои хора ад. Всеки път, когато го повикаме да оправя нашите бакии, той е на линия. И нито веднъж не се е оплакал.
Той не се шегуваше и Кенеди си каза, че е по-добре да не му противоречи.
— Ще направя всичко възможно. — Подаде му едно розово листче. — Още нещо. Обади ми се твоят стар приятел Саид. Тя имаше предвид Али Кайер, шефа на йорданското разузнаване.
Рап веднага се разтревожи какво ли е станало. Саид можеше да се свърже и лично с него. Щом беше минал през Кенеди, значи сериозно беше ядосал някого.
— И как е старият ми приятел?
— Добре е. Праща ти поздрави. Каза, че сега, след като си женен, нямаш време за забавления. — Кенеди повдигна въпросително едната си вежда. — Какво значи това?
— Значи, че след като съм женен, нямам време за забавления.
— Колко мило. Хубаво е, че най-накрая си се укротил… Както и да е. Помоли ме да ти предам важна информация. Изглежда, още си популярен в Саудитска Арабия.
— Чудесно. Парад ли ще правят в моя чест?
— Не точно. По-скоро обратното… за главата ти има награда.
— От кого?
— Не знаем. Саид в момента работи по въпроса.
— Това ли е всичко?
— Засега да.
Рап се замисли. Не за пръв път попадаше в нечий черен списък и едва ли щеше да е за последен. Погледна часовника си.