Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Той мушна бележника си под носа на фелдкурата.
— Виждате ли: фелдкурат Матиаш, умрял в Бърно в изолационната болница преди една седмица. Иде ми да си изскубя косите. Има да ми дава хиляда и осемстотин крони, а влиза в холерна барака, за да приобщава към светите тайни някой си, който не му е никакъв, за който хич и не го е еня.
— Това е било негов дълг, мили ми господине — каза фелдкуратът, — и аз утре отивам да приобщавам болни.
— И също така в холерна барака — забеляза Швейк, — можете да дойдете с нас, за да видите какво значи пожертвувателност.
— Господин фелдкурат — рече настойчивият господин, — повярвайте ми, аз се намирам в отчаяно положение. Нима тая война се води само за да бъдат очистени от тоя свят всичките ми длъжници?
— Като ви мобилизират и пратят на фронта — подхвърли Швейк, — ние с господин фелдкурата ще отслужим света литургия, та дано даде господ първата граната да ви преполови.
— Господине, работата е сериозна — рече „гербовата марка“ на фелдкурата, — моля ви да заповядате на слугата си да не се бърка в работите ни, за да можем да свършим по-скоро.
— Господин фелдкурат, разрешете да доложа — обади се Швейк, — заповядайте ми да не ви се бъркам в работите, иначе аз ще продължа да защищавам интересите ви, както подобава на един истински войник. Господинът има пълно право, той иска сам да си излезе. И аз не обичам скандалите, аз съм благовъзпитан човек.
— Швейк, на мене всичко това започва да ми дотяга — каза фелдкуратът, сякаш не забелязваше присъствието на госта. — Аз мислех, че тоя човек ще ни поразвлече, ще ни разправи някои анекдоти, а пък той иска да ви заповядам да не ни се бъркате в разговора, въпреки че вече на два пъти сте имали разправии с него. Тая вечер, когато се намирам пред толкова важен религиозен акт, когато би трябвало да насоча всичките си мисли, цялото си същество към бога, той ми досажда с някаква си глупава история за някакви си мизерни хиляда и двеста крони, пречи ми да се задълбоча в проучване на съвестта си, отклонява ме от бога и иска да му кажа още веднъж, че сега нищо няма да му дам. Не искам да говоря повече с него, за да не развалям тая света вечер. Кажете му вие, Швейк: „Господин фелдкуратът няма да ви даде нищо!“
Швейк изпълни заповедта и изрева въпросните думи в ухото на госта.
Но упоритият господин не се помръдна.
— Швейк — покани го фелдкуратът, — попитайте го, още колко време мисли да зяпа така?
— Няма да мръдна оттук, докато не ми платите! — вироглаво заяви „гербовата марка“.
Фелдкуратът стана, отиде до прозореца и каза:
— В такъв случай предавам го на вас, Швейк. Правете с него, каквото намерите за добре.
— Елате, господине — рече Швейк, като дръпна нещастния гост за рамото, — елате да потретим, па дано е на хубаво.
И той бързо и елегантно потрети операцията. Фелдкуратът през това време барабанеше с пръсти по прозореца такта на погребален марш.
Посветената на размисъл вечер мина през няколко фази. Фелдкуратът с такава вяра и така всеотдайно се бе устремил към бога, че чак в дванадесет часа през нощта в жилището му се чуваше песента:
С него пееше и добрият войник Швейк.
Във военната болница двама души копнееха да бъдат приобщени към светите тайни: един стар майор и един банков чиновник, запасен офицер. И двамата бяха получили по куршум в корема на карпатския фронт и сега лежаха един до друг. Запасният офицер смяташе за свой дълг да пожелае приобщението си към светите тайни, тъй като за това копнееше с цялата си душа неговият началник. Смяташе, че ще наруши чинопочитанието, ако не пожелае и той да бъде приобщен към светите тайни. Набожният майор пък правеше това от хитрина, като смяташе, че молитвата ще спаси болния. През нощта обаче, преди приобщението им към светите тайни, и двамата умряха и когато на следната сутрин фелдкуратът и Швейк пристигнаха в болницата, намериха ги да лежат под белия чаршаф с почернели лица, както се случва с всички, които умират от задушаване.
— С какви церемонии пристигнахме, господин фелдкурат, а сега отведнъж ни развалят всичко — ядоса се Швейк, когато в канцеларията им съобщиха, че двамата, заради които бяха дошли, не се нуждаят вече от нищо.
Швейк каза самата истина. Те бяха пристигнали с големи церемонии. Пътуваха с файтон. Из целия път Швейк биеше звънеца, а фелдкуратът държеше шишенцето с масло, завито в бяла кърпа, и благославяше с него минувачите, които си сваляха шапките.
Наистина те не бяха много, въпреки че Швейк се стремеше да вдига колкото се може по-голям шум със звънеца.