Пътят към София
- Автор: Дичев Стефан
- Год: 1962
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пътят към София». Краткое содержание книги:
Приятелството на мисис Джаксън с Бейкър го бе смутило. Въпреки че бе по-млад и с много по-привлекателна външност, Филип самичък преценяваше, че не може да се сравнява с един английски генерал. Той искаше да вярва, че това приятелство е само интелектуално, едно от ония приятелства между хора от тяхната раса и положение, за които бе чел в романите. Ала откак Бейкър дойде, нещо се промени в благосклонността на Маргарет към Филип. И той болезнено го чувствуваше. Слава богу, че няма да остане дълго в града; сам каза, заминавал скоро за фронта!
Когато най-сетне звънчето дрънна, той се втурна към портата с бързина, каквато не подхождаше на винаги изисканото му държание. Уви, не беше хаджи Мина. Прибираше се Радой. В ръка носеше сак.
- Какво има? Що си се намусил? - прониза със зорки очи той сина си.
- Пратих дядо до аптеката на Сабри бей, а вече минава време...
Радой цял трепна.
- Недка ли нещо...?
- Не, не тя! Маргарет... мисис Джаксън.
- Е, слава богу! Изплаши ме... А Недка излиза ли пак?
- Да, не се е върнала още.
- Тогаз, види се, работата е потръгнала... Целия ден все за оная баба мисля! Де се намери сега да дойде... Да! Разправяй де, какво й е на нашата гостенка? - попита Радой, когато влязоха в къщи и той свали палтото и феса си.
- Простинала по пътя... Нищо страшно! Знаеш ли кой идва да я преглежда?
На Радой бе безразлично кой е преглеждал кореспондентката, но той дигна очи, изненадан от тона на сина си.
- Нашият уважаем съсед, тате!
- Климент?
- Да го видиш колко беше важен... А после политиката бистри пред генерала. Нямало съмнение кой щял да победи в края на краищата... Ясно ли ти е какво му е в ума?
- Остави ги, всеки за себе си!
- Всеки за себе си, ама генералът...
- Бе, какъв генерал? Нищо не ти разбирам, Филипе! Нея преглеждал, на генерал приказвал...
- Тук е, искам да кажа, при нея е английският генерал, за когото ти разправях вчера.
- Е-е-е!.. - широко и самодоволно се усмихна Радой, без да види потъмнелите очи на сина си. - Какво правите вие, деца? Консули, американки, генерали!.. Ще накарате другите първенци да се пръснат от завист!..
- Той, генерал Бейкър, я викаше да вървят в клуба, но тя не!.. Уж заради настинката, а то, защото на нас обеща!
- Ще откаже, ами! Да не мислиш, че в клуба им ще видят такъв пуяк като тоя, дето ще я гостим ние?.. Шест килограма - дядо ти го е гоил!.. Гледай, гледай какво купих от Деликатерията на мосю Гери...
Все по-възбуден, опиянен и горд от успехите на децата си, Радой измъкна из сака няколко бутилки с французки етикети и сигурно щеше да извърне разговора за чуждестранните вина, към които имаше слабост, ако звънчето в отвода отново не бе задрънчало.
- Дядо с праховете!.. Аз ще отворя!
Филип се срамуваше да се затича пред баща си. Ала щом излезе в двора, той се втурна към входната порта и бързо отвори.
Беше Неда, придружена от консула, но те и двамата бяха толкова развълнувани, че дори не забелязаха ядосаното му изражение.
- О, добре, че сте вие, драги мой! - извика развълнуван Леге, щом прекрачиха портата. - Не, няма да влизам по-навътре. Но, моля ви, помогнете ми!
- Да помогна?.. Какво е станало? - погледна бързо сестра си Филип, пронизан от спомена за снощния разговор.
Тя упорито гледаше през отворената порта към площада, дето файтонът чакаше консула, и не отговори.
- Слава богу, нищо не е станало - рече Леге. - Но вашата сестра...
- Леандър!
- Какво си направила, Неда?
Тя пак не отвърна.
- Не, моля... Не ме разбрахте! - оправда я веднага консулът. - Госпожица Неда само по неизвестни причини отказва да дойде на приема...
- Ще мине и без мен!
- Чувате ли, Филип? Но защо, защо, за бога? При това аз ви обясних, Неда! Поводът наистина е Сесил, но истинската причина за тоя внезапен прием сте вие... Може ли тогава да не дойдете!