Гай-джин (Част II)

21.

Четвъртъкът, 18 октомври

— Влез! О, добро утро, Андре! — възкликна Анжелик със сърдечност, която противоречеше на тревогата й. — Много си точен. Всичко наред ли е при теб?

Андре кимна, затвори вратата на малката приземна стая, свързана със спалнята й и използвана вместо будоар във Френската легация; още веднъж се учуди на самообладанието й и на способността й да разговаря. Той учтиво й целуна ръка, после седна срещу нея. Стаята изглеждаше мрачна заради старите столове, chaise6 и бюрото, заради измазаните с хоросан стени с няколко евтини живописни картини от модните френски художници Дьолакроа и Коро.

— Армията ме научи. Точността е на второ място след светостта.

Девойката се засмя на шеговитата забележка.

— La! Не знаех, че си бил в армията.

— Получих назначение за година в Алжир, бях на двайсет и две, след университета — нищо особено, просто помогнах да потушим един от обикновените бунтове. Колкото по-скоро разбием напълно бунтовниците и присъединим Северна Африка към френската територия, толкова по-добре. — Той разсеяно пропъди мухите и я огледа. — Изглеждаш по-красива от друг път. Твоето… твоето състояние ти отива.

Очите й загубиха цвета си и погледът й стана твърд.

Бе прекарала нощта зле, леглото тук в неподредената, овехтяла спалня бе неудобно. В мрака тревогите й бяха надвили увереността й и доста се бе притеснила от бързото напускане на покоите си при Струан и от липсата на удобства. Призори настроението й не се бе подобрило и отново я завладя всепоглъщащата мисъл: мъжете са виновни за всичките й беди. Отмъщението ще бъде сладко.

— Имаш предвид, че скоро ще се омъжа, нали?

— Разбира се — отвърна той и Анжелик раздразнена се почуди какво става с него и защо е толкова груб и хладен, както снощи, когато свиреше ли, свиреше без обикновения си плам. Андре имаше тъмни кръгове под очите и чертите му изглеждаха по-изострени от обикновено.

— Нещо не е наред ли, скъпи ми приятелю?

— Не, скъпа Анжелик, нищо, нищо няма.

„Лъжец — помисли си тя. — Защо мъжете лъжат толкова много — и другите, и самите себе си?“

— Успя ли?

— И да, и не.

Знаеше, че я върти на шиш, и внезапно му се прииска да я накара да се гърчи пред него, искаше му се да раздуха пламъците, за да я накара да пищи и да плати заради Хана.

„Луд си — помисли си Андре. — Анжелик не е виновна. Така е, но заради нея отидох снощи в Трите шарана и се срещнах с Райко; докато разговаряхме на нашата смесица от японски, английски и пиджин, внезапно усетих, че другото е било само отвратителен кошмар и че Хана ще се появи всеки момент с усмивка в погледа, а сърцето ми ще подскочи, както винаги; двамата ще напуснем Райко, ще се къпем заедно, ще си играем в банята, ще ядем насаме и ще се любим, без да бързаме. Но щом осъзнах, че с Хана е свършено завинаги, във вътрешностите и в мозъка ми сякаш плъзнаха червеи, едва не повърнах.