Речният бог (Книга втора)
- Автор: Смит Уилбур
- Серия: Древния Египет #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Ракъджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Речният бог (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Когато демонстрирах изобретението си на Танус, той ме прегърна през рамото и каза:
— Добре, значи не си съвсем оглупял.
Разбрах, че почти ми е простил.
Загубих отново благоразположението му при завършването на първата колесница. Страничните й прегради бяха изплетени от бамбук, а оста бе от акациево дърво. Главината на колелото бе от ръчно изкован бронз, смазан с овнешка мас, а спиците бяха в бронзова рамка. Колесницата бе толкова лека, че двама мъже можеха да я повдигнат и да я пренесат през местата, където не може да мине. Майсторите, които работеха с мен, я нарекоха „колесницата на Таита“. Аз не се възпротивих.
Двамата с Хюи запретнахме два от най-добрите коне — Пейшънс и Блейд, и се понесохме с „колесницата на Таита“. Отне ни известно време да се научим как да я управляваме, но свикнахме бързо, а и конете бяха обучени и ни помагаха. Накрая летяхме по земята и взимахме остри завои в пълен галоп.
Когато се върнахме в конюшнята, зачервени от възбуда и ликуващи от нашето постижение, двамата бяхме убедени, че нашата колесница е по-бърза от тези на хиксосите. Изпитвахме я и я подобрявахме десет дни, работейки всяка нощ в оръжейната до последната стража, докато беше готова да я покажа на Танус.
Той дойде в конюшнята неохотно и намръщен и отказа да се качи зад мен на платформата.
— Доверявам се на тази измишльотина не повече, отколкото на проклетите животни, които я теглят — замърмори той, но аз го придумах и той предпазливо се качи.
Първоначално конете се движеха в лек тръс, докато усетих, че той се отпусна и въпреки нежеланието му ездата започна да му харесва. После ги пуснах в лек галоп.
— Виж каква скорост. Можеш да стигнеш до врага, преди той да разбере, че си се появил — ликувах аз.
Танус се засмя за пръв път и аз се обнадеждих.
— С твоите галери ти владееш реката. С тези колесници ще владееш земята. С двете заедно ще властваш над света. Нищо не ще може да се изправи срещу теб. — Много внимавах да не подценя любимите му кораби или да не направя неблагоприятно сравнение.
— Това ли е най-голямата ти скорост? — извика той. — С благоприятен вятър „Дъхът на Хор“ ще плава по-бързо. — Това бе лъжа и предизвикателство.
— Хвани се за страничните прегради и си поеми дълбоко дъх — предупредих го аз. — Ще те заведа там, където летят орлите. — И накарах Пейшънс и Блейд да препуснат.
Никой досега не бе пътувал по-бързо. Вятърът изгаряше очите ни и от тях се стичаха сълзи.
— В името на Изида! — изкрещя Танус, но не можа да продължи, защото в този миг дясното ни колело се удари в камък и рамката му се пръсна.
Колесницата се преобърна и двамата с Танус изхвръкнахме. Ударих се в твърдата земя със сила, която можеше да ме осакати, но бях толкова загрижен за това как ще въздейства произшествието на Танус и дали няма да разбие моите планове и мечти, че не усетих болка.
Скочих на крака и видях, че той лази на ожулените си колене на двадесет крачки зад мен. Бе прашен, а лицето му бе изподрано. Опита се да се държи с достойнство; изправи се на крака и се заклатушка към счупената колесница, но накуцваше силно.
Взира се известно време в останките от моето творение, после неочаквано изрева като бик и така силно ритна колесницата, че тя отново се преобърна, сякаш бе детска играчка. Извърна се, без дори да погледне към мен, и се отдалечи. Не го видях около седмица и когато отново се срещнахме, никой от двамата не спомена за колесницата.
Мислех, че с това въпросът е приключен и ние никога няма да сформираме нашия първи ескадрон, но за щастие упоритостта на господарката ми надминава дори тази на нейния любовник. Тя ми бе дала заповедта и сега не би я отменила за нищо на света. Когато Танус се опита да я придума да го стори, той само затвърди моите позиции. За три дни двамата с Хюи поправихме колесницата и изработихме още една.
Когато балсаматорите от погребалния комплекс завършиха седемдесетдневния ритуал за мумифицирането на фараона, ние имахме нашия ескадрон от петдесет колесници и бяхме обучили водачи за тях.