Пробуждане
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пробуждане». Краткое содержание книги:
Беше валтер Р38, автоматик. Това бе личното оръжие, използвано от германската армия по време на Втората световна война. Този пистолет бе зачислен на Антъни, преди да го изпратят в Северна Африка. Имаше заглушител, специално изработен от OSS, така че да може да се монтира на този модел.
Именно с този пистолет за първи път бе убил човек.
Албен Мулие беше предател, който бе издал много членове на френската Съпротива на полицията. Заслужаваше да умре — петимата души от бойното ядро бяха на едно мнение по това. Събрали се в скривалището си в някакви изоставени обори, намиращи се на километри навътре в гората, те теглиха жребий късно през една нощ — само газената лампа хвърляше трепкащи отблясъци по напрегнатите им лица. Антъни можеше и да не участва — като чужденец, но по този начин щеше да изгуби уважението на останалите, затова настоя да изпита шансовете си наравно с тях. И изтегли късата клечка.
Албен бе вързан за ръждясалото колело на захвърлен плуг и дори нямаше превръзка на очите — слушаше и гледаше тегленето на жребия, без да помръдне. Беше се подмокрил, когато чу смъртната присъда, и нададе нечовешки вой, като видя Антъни да вади пистолета си. Воят все пак помогна — той надигна у Антъни желанието да го убие бързо — просто за да спре непоносимия крясък. Застреля Албен от упор, точно между очите, с един изстрел. След това останалите му казаха, че го е направил добре, без капка колебание, като истински мъж.
Албен още го посещаваше в сънищата му.
Взе заглушителя от касата, нави го на цевта и го стегна здраво. После облече връхната си дреха — дълго зимно палто от камилска вълна с дълбоки странични джобове. Пусна пистолета в десния джоб с дръжката надолу, с щръкнал нагоре заглушител. Без да закопчава палтото, той посегна към него с лявата ръка, измъкна го за заглушителя и го прехвърли в дясната ръка. След това плъзна предпазителя отляво в положение „стрелба“. Всичко това стана за около секунда. Заглушителят затрудняваше светкавичното действие с оръжието. По-лесно бе да си го носи, без да го е монтирал. Обаче може би нямаше да има време да го стори. Затова така беше по-добре.
Закопча палтото си и излезе.
6 часа следобед
„По форма спътникът прилича по-скоро на куршум, отколкото на сфера. На теория сферата е псистабилна, но на практика от спътника трябва да се подават антени за радиовръзка, а антените развалят сферичната форма.“
Люк хвана такси да го закара до Джорджтаунския психодиспансер и след десетина минути, застанал на рецепцията, се представи, като каза, че има назначена среща с доктор Джоузефсън.
По телефона тя прозвуча много ентусиазирано — загрижена за него, зарадвана, че го чува, заинтригувана от факта, че е изгубил паметта си и нямаща търпение да се види с него по най-бързия начин. Говореше с южняшки акцент така, сякаш смехът бе готов всеки момент да избликне от устата й.
И ето я — хвърчаща надолу по стълбите ниска жена с дълга бяла манта, огромни кафяви очи и зачервено от вълнение лице. Люк не можа да сдържи усмивката си, като я видя.
— Толкова се радвам да те видя! — възкликна тя развълнувано и го прегърна.
Той понечи да отвърне импулсивно на прегръдката и да я притисне силно до себе си, но уплашен, че може да постъпи не така, както трябва, замръзна с вдигнати във въздуха ръце, сякаш се предаваше на враг.
Тя се засмя сърдечно.
— Не ме помниш каква съм, а? Спокойно, няма да те изям.
Люк отпусна ръце на раменете й. Дребното й тяло бе нежно и приятно закръглено под мантата.
— Ела да ти покажа кабинета си — повлече го тя нагоре по стълбите.
Докато двамата вървяха по някакъв широк коридор, една белокоса жена, облечена в дълъг халат, се обади:
— Докторе! Много ми харесва приятелят ти!
Били се засмя и отвърна:
— Имаш го веднага след мен, Марлене.
Кабинетът й бе малък — в него имаше само обикновено бюро и железен шкаф за документи, но Били го бе оживила със саксии цветя и абстрактни картини по стените. Тя сложи чаша кафе пред Люк, отвори му кутия с бисквити и го заразпитва за амнезията му, водейки си бележки, заслушана в отговорите му.
Люк не бе виждал храна от дванайсет часа насам и изяде всички бисквити. Тя се усмихна и го попита: