Триумфът на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Триумфът на сукубата». Краткое содержание книги:
Всички, освен Картър, Сет и мен се засмяха. Знаех, че импът искаше да ми направи комплимент, но въпреки това ми идваше да го замеря с чашата си. Смехът скоро утихна и се върнахме към картите. Щетите обаче бяха нанесени. Със Сет почти не си проговорихме до края на вечерта, не че някой, с изключение може би на Картър, забеляза това.
Със Сет си тръгнахме и знаех, че не ме чака нищо хубаво. Изпратих го до тях и той ме покани да хапнем сладолед «Роки Роуд». Беше голям фен на сладоледа. Трябваше да се обърна и да си тръгна, но «Роки Роуд» имаше свръхестествени сили. А и си спомних разговора ни след случката в леглото — че трябва да говорим за проблемите, а не да се правим, че не съществуват. Още вярвах в това, но теорията и практиката са две различни неща.
Той сипа две купи сладолед и ги изядохме, без да говорим. Когато приключихме, Сет се заигра с лъжицата си, без да ме поглежда.
— Та — попита той — вярно ли е?
— Кое дали е вярно? — сякаш не знаех.
— Стига, не ме карай да го казвам — каза нежно той. — Просто искам да чуя твоята гледна точна, това е.
Отворих уста да кажа нещо, да се опитам да поправя нещата, но езикът ми сякаш беше надебелял и безполезен. Не успях да кажа нищо смислено.
— Вярно ли е? — повтори Сет. Аз пак не отговорих и той продължи — Понякога, когато те видя… Понякога, като в онази нощ, не мога да дишам — толкова си красива… Тогава беше толкова красива, че се държах като идиот. Това значи ли, че преди това си… спала с някого? Но, разбира се, всъщност ти не точно си «спала»…
По дяволите, това с разговорите беше пълна гадост.
12
— Тетида — каза той след няколко мига мълчание, — кажи нещо.
Погледнах бързо нагоре.
— Какво искаш да ти кажа? Вече знаеш отговора. Те не лъжат. Всъщност лъжат постоянно, но не и за такива неща.
Кимна и сложи купата и лъжицата на масата за кафе. Отпусна се на дивана, без да ме погледне, гледаше мълчаливо към другия край на стаята. Можех само да гадая какво минава през главата му. Знаеше какво представлявах и какво правех. Едно е обаче да го знаеш на теория, друго е изведнъж да откриеш, че има видими доказателства кога съм правила секс. Вече щеше да разпознава сиянието и да знае кога съм се измъкнала от нечие легло, кога съм била прегръщана от друг и съм правила най-интимните неща, които могат да се случат между двама души. Неща, които не можех да правя с него.
— Съжалявам — промълвих, без да знам какво друго да кажа. — За какво?
— За… това. За това, което правя.
— Защо? Това си _ти_. Налага ти се да го правиш, нали? Няма нужда да се извиняваш за собствената си… природа.
— И сега… какво? Можеш ли да го преглътнеш? Да знаеш какво правя с другите мъже? Или по-скоро кога го правя.
— «Да го преглътна» е странен израз, но да, предполагам. Не мога да преглътна обаче… — направи пауза, както винаги, когато обмисляше думите си, преди да каже нещо. — Не мога да преглътна, че ти се страхуваш да ми кажеш нещо такова. Сигурно си забелязала колко… омагьосан… бях. Ти обаче не повдигна темата и не ми обясни нищо.
— И какво трябваше да ти кажа? «Благодаря, че забеляза колко съм красива. А това е, защото се нахвърлих на някакъв непознат в долнопробен клуб.»
Сет се сепна и веднага съжалих за примера, който дадох.
— Би могла… би могла да се изразиш малко по-тактично, но да. В общи линии можеше да кажеш нещо такова.
Разбърках разтопените остатъци от сладоледа ми.
— Не е толкова лесно и ти го знаеш. Сигурно ти е достатъчно трудно да приемеш, че спя с други мъже и без да имаш реално доказателство кога съм го правила.
— Позволи ми аз да реша какво мога и какво не мога да приема.
Не беше точно ядосан, но не го бях чувала да говори толкова рязко и настоятелно. Арогантното ми Аз не обичаше такова отношение, но знаех, че има право. И трябваше да призная, увереността му беше някак възбуждаща. Алфа мъж. Ммм.
— Знам какво си — продължи той — и знам какво правиш. Трябваше да го приема още в началото на връзката ни. Притеснява ме, да, но това не значи, че не го приемам. — Сложи ръка върху моята, пръстите му разсеяно погалиха кожата ми. — Не трябва да се страхуваш да ми казваш истината. Никога. Дори и да е ужасна. Връзката между нас не е сексуална, това е повече от очевидно. Ако обаче не сме и честни един с друг, няма да ни остане нищо.
Насилих се да го погледна и да се усмихна.
— Как може да си толкова млад и мъдър едновременно?
— Не съм чак толкова мъдър — отвърна той и ме придърпа към себе си, за да се облегна на рамото му. Не каза обаче нищо за думата «млад». Ако някой погледнеше възрастта ни, можеше да ме обвини в педофилия.