Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритуали на съзряването
Ритуали на съзряването - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуали на съзряването

Электронная книга - «Ритуали на съзряването». Краткое содержание книги:

.Акин, синът на Лилит Аяпо, прилича на обикновено човешко дете само на пръв поглед. Той е резултат от сливането на хората с извънземните оанкали – търговци на генетична другост, спасили Земята от гибел. Акин няма да задържи човешкия си облик задълго. Предстои му метаморфоза, която не само ще го промени до неузнаваемост, но и ще разкрие лицето на новите деца на Земята. Но не цялото човечество е готово да приеме това лице. В джунглите на променената планета има бунтовници, които правят всичко по силите си, за да запазят жива надеждата си за нормален човешки свят, чист от оанкали. Възможно ли е едно дете хибрид да намери своето място, или всичко е безвъзвратно изгубено?
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 121
Перейти на страницу:

подсетен за самотата си от тяхното единение. Можеше да говори с тях, да

общува с тях без глас, но никога нямаше да може да установи онази особена

близост с тях, която те имаха помежду си. Скоро щеше да е твърде

възрастен за нея… ако вече не беше. А и какво ли се случваше в този

момент с неговата сестра?

– Не вярвам да са ме оставили нарочно с хората – каза той. – Родителите

ми не биха постъпили така. Човешката ми майка би дошла сама, ако никой

друг не иска.

И двете момичета на мига възстановиха контакта с него.

– Не! – каза Шкахт. – Когато бунтовниците попаднат на сами жени, те ги

задържат. Станахме свидетели на това в едно от селата, в които

похитителите ни се опитаха да ни продадат.

– Какво видяхте?

– Няколко мъже дойдоха в селото. Негови жители, които се връщат от дълго

пътуване. С тях беше и една жена, ръцете ? бяха вързани с въже, въже беше

увито и около врата ?. Мъжете казаха, че са я намерили и им принадлежи.

Тя им крещеше нещо, но никой не говореше езика им. Задържаха я.

– Никой не може да стори това на майка ми – каза Акин. – Тя няма да го

допусне. Пътува сама, когато си поиска.

– Но как ще те намери сама? Вероятно във всяко село от съпротивата, в

което отиде, ще се опитат да я завържат и задържат. Може би ако не успеят

да го направят, ще я наранят или убият с пушките си.

Може би да. Изглежда, се решаваха на подобни постъпки с лекота. Може би

вече я бяха ранили или убили.

Между Амма и Шкахт протече общуване, което той не улови.

– Имаш трима оанкали родители – прошепна Шкахт на глас. – Те знаят повече

за съпротивата от нас. Едва ли биха я пуснали сама, нали? Ако не могат да

я спрат, ще тръгнат с нея, нали?

– да – отговори Акин, без да чувства каквато и да е увереност.

Амма и Шкахт не познаваха Лилит, не знаеха, че понякога тя ставаше

толкова плашеща, че всеки гледаше да стои нас-трана от нея. След това тя

изчезваше за известно време. Кой знае какво може да ? се случи, докато

броди сама из горите?

Момичетата го бяха положили между тях. Със закъснение осъзна, че го

унасят в собствения си покой, че го утешават, че го приспиват, докато

приспиват и себе си.

* * *

Акин се събуди на следващия ден все така нещастен, притеснен за майка си

и жаден за сестра си. Въпреки това отиде при Тейт и я помоли да го поноси

малко, за да могат да си говорят. Тя го вдигна веднага и го занесе до

един малък бързей, откъдето лагерът вземаше водата си.

– Измий се – каза тя, – и да поговорим тук. Не искам хората да ни гледат

как си шушнем.

Той се изми и ? разказа за усилията на Неси да махне пипалата на Амма и

Шкахт.

– Те ще пораснат отново – каза той. – Но докато това стане, Шкахт няма да

може да вижда изобщо и да диша добре. Ще бъде много зле. Възможно е и да

умре. Амма сигурно няма да умре, но ще остане осакатена. Няма да може да

използва което и да е от сетивата си пълноценно. Няма да е способна да

различава дори и познатите ? миризми и вкусове – ще е, като да може да

докосне нещо, но не и да го хване – докато пипалата ? не пораснат

обратно. И ще я боли много, ако ги отрежат – може би също толкова,

колкото теб, ако ти извадят очите.

Тейт седна на едно повалено дърво, без да обръща внимание на гъбите и

насекомите по него.

– Неси някак успява да убеди хората – каза тя.

– Знам – отвърна той. – Затова дойдох при теб.

– Гейб ми спомена нещо за лека операция на момичетата. Сигурен ли си, че

идеята е на Неси?

– Чух я да я обсъжда още първата нощ, след като тръгнахме от Феникс.

– Боже – въздъхна Тейт. – Явно няма да се откаже. Никога не се отказва.

Ако момичетата бяха по-големи, щях с удоволствие да ? дам нож и да ? кажа

да се пробва. – Тя се вторачи в Акин. – И понеже нито една от тях не е

оолои, предполагам, че всичко ще има фатален край. Нали, Акин?

– …да.

– Ами ако момичетата са в безсъзнание?

– Няма значение. Дори и да… Дори и да са наскоро умрели, пипалата им ще

продължат да жилят всеки, който се опита да ги отреже или откъсне.

– Защо не ми каза това, вместо да ми разказваш колко много ще ги боли

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)