Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
Цяло чудо е, като се вземат предвид склонностите на родителите му, че многоуважаемия Джефри обявява война на природата и че в широките открити пространства е успял да развие тези хищнически умения, с които с основание се славеше.
В закрити пространства обаче разрушителните му способности, макар в същата степен опустошителни, като че ли бяха по-инцидентни. По пътя си към очакващата го група, той ритна без да иска една масичка с дървени гаванки и я преобърна, дръпна се рязко вляво да не се спъне в тях, бутна едно от момичетата, понесло пълен поднос с винени чаша, отскочи настрани да не се окъпе в шардоне и силно одраска ръката на госпожа кметшата с ръкава на древната си ловна дреха, скроена от най-грубия плат, познат на човечеството.
Най-сетне все пак успя да се приближи и се усмихна благосклонно на групата. В израза на лицето му имаше нещо доста привлекателно, нещо прилично на кучешка доверчивост. До такава степен прилично, че човек оставаше с впечатление, че и при най-малкото поощрение, той ще сложи предни лапи на раменете му и ще започне да го ближе по лицето.
Мери Егню го представи. Когато спомена конкурса, той кимна с разбиране и каза:
— Разкази, а? Една картина струва колкото хиляда думи, нали така казват? А два разказа на Парди21 струват колкото хиляда картини, ето какво казвам аз. Но би могло да бъде и по-зле. Би могло да бъде конкурс за роман, вместо за разказ. Е, тогава вече щеше да стане наистина напечено.
— Не беше ли Чехов, който казваше, че хората пишат романи само тогава, когато нямат време за разкази? — попита Джонсън.
— Май си го запомнил обратно, мойто момче — опита се да му помогне многоуважаемия.
— Джефри — обади се Мери Егню. — Мислех си, дали не би искал малко помощ при оценката на тези разкази.
— Няма нужда. Току-що говорих с Дик за това. Той каза, че ще ме насочва в правилната посока. Добър човек е този Дик — каза многоуважаемия, излъчвайки увереност. — Но тъй или иначе, човек, който може да прецени хубав ли е един териер или не, няма да има проблеми и с няколко си там драсканици.
Паскоу с интерес си отбеляза тази явна фамилиарност с Дий, който, по негова скромна преценка, не спадаше към ловно-рибарския тип.
— Въпреки това — продължи Егню с твърдостта на човек, сигурен в абсолютния си авторитет, — реших, че няма защо да се мъчиш сам и тъкмо питах д-р Джонсън и неговите колеги дали не могат да сформират едно жури. С теб, разбира се.
— О, не, мен не ме слагайте — отвърна многоуважаемия. — Бих го направил сам, благородството задължава, чест би било за мен и други такива, но това е различно. Нямам право да бъда член на комисии и журита. — И към Джонсън: — Желая ти късмет, мойто момче. Гледай да ти плати според тарифата.
Джонсън се изненада при споменаването на пари, но очите на Пен блеснаха и той попита:
— А каква е тарифата?
— Нямам представа — отвърна многоуважаемия. — За мен тя не важи. Аз съм нещо като на щат, разбираш ли? Или по-точно бях.
— Беше? — извиси глас Егню, гледайки го така, сякаш нямаше нищо против идеята.
21
Джеймс Парди (1923 —?) — американски писател, чиито работи изследват американския начин на живот и представят неговата човешка отчужденост, безразличие и жестокост. — Б.пр.