Избави ни от злото
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-255-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Избави ни от злото». Краткое содержание книги:
Шоу, познат от трилъра „Цялата истина“, е сътрудник на тайна разузнавателна организация, която му възлага да предотврати пагубната сделка. Единственият му шанс да го направи е най-невероятното място — туристическо селище в Прованс. Но Шоу няма представа, че и някой друг преследва Уолър във Франция по съвсем различни причини. Реджи Кемпиън е член на нелегална британска групировка, която раздава собствено правосъдие за престъпления към човечеството. Тя знае истинската самоличност и националност на Уолър и не възнамерява да го предаде на властите, а да го убие.
Без да подозират за мисиите си, Шоу и Реджи се впускат в дуел на нерви, ум и актьорски дарби. Но дали Уолър не се досеща за целите на двамата безгрижни богати туристи.
— Значи не разбираш законите на мюсюлманския свят. Това не беше предателство. Беше дипломация. Беше предпазливост. Целият ислямски свят непрекъснато е изложен на предателство от страна на Запада. Защо точно ти да си различен?
— Тук съм на почивка, а трябва да се лишавам от приятни преживявания, защото ти се опита да ме измамиш.
— Беше просто бизнес. Не го приемай лично.
— Извинявай, но винаги го приемам лично, когато някой се опитва да ме взриви.
— Значи си прекалено чувствителен.
— Защо го направи?
— Защото ни излъга — отговори просто Абдул.
— Аз никога не лъжа, когато става дума за бизнес.
Мюсюлманинът изсумтя презрително:
— Канадец? С достъп до обогатен уран? Не ми се вярва. По-скоро си шпионин. Точно затова се опитахме да те убием.
— В действителност имам достъп до високообогатен уран. Разликата е много важна. И ако не сте ми вярвали, защо изобщо се занимавате с мен?
— Исках да кажа, че аз не ти вярвах. Но други от моята група не бяха съгласни, така че допуснаха грешка, а после аз трябваше да оправям бъркотията.
— Но те се оказаха прави, а ти сбърка.
— Така твърдиш ти. Твоята страна е собственост на американците. Всички го знаят. Канада е просто слуга на могъщия Сатана. Кучето не нарушава заповедите на господаря си.
Уолър се обърна към хората си и махна с ръка. Те послушно излязоха и затвориха вратата след себе си. Последен излезе Паскал, като преди това посочи към едно метално куфарче, оставено на пода в ъгъла на стаята. Двамата с работодателя си размениха поглед, в който се четеше взаимно разбирателство.
Уолър отново се обърна към пленника и го сграбчи за мръсната коса.
— Значи всичко е било, защото си ме смятал за канадец? Наистина ли си толкова глупав?
В очите на Абдул Маджид проблесна интерес.
— Защото съм те смятал за канадец? — повтори той. — Не си ли?
— Не, Абдул, не съм.
Уолър свали сакото си, вдигна ръкава на ризата си и му показа знака от вътрешната страна на ръката си — високо горе, където не се забелязваше лесно дори когато беше гол.
— Виждаш ли това? Знаеш ли какво означава?
Абдул Маджид поклати глава.
— Не познавам тези знаци.
Уолър му ги по сочи един по един.
— Това са букви.
— Не са на английски — каза Абдул. — Моят английски е доста добър. Не знам какъв е този език.
— Украински. Надписът е на кирилица. Това е съкращението на Пето държавно управление. Задачата му беше да се грижи за вътрешната сигурност, като преследва враговете на Съветския съюз. Аз обичах работата си. Толкова я обичах, че прогорих символа й в кожата си.
Очите на Абдул Маджид се разшириха.
— Украинец ли си?
Уолър спусна ръкава на ризата си и си облече сакото.
— Всъщност винаги съм се смятал най-вече за гражданин на Съветския съюз. Но може би разликата не е толкова важна. А тъй като Украйна беше базата за голяма част от ядрения арсенал на бившия Съветски съюз, разбираш ли вече? Все още имам доста връзки там.
— Защо не ни каза? — изсъска Абдул.
Уолър придърпа един стол и седна.
— Защото работата ми не е да ви разказвам личната си биография, а просто да ви доставя достатъчно количество високообогатен уран, за да взривите голяма част от някой важен американски град. Ти знаеш ли изобщо какво представлява високообогатеният уран, Абдул?
— Това е оръжието на Аллах.
— Не, няма нищо общо с Аллах — каза презрително Уолър. — Уранът е естествен минерал, който се среща в природата по целия свят, но в минимални количества. Едва германците по време на управлението на Хитлер са осъзнали характерния му потенциал като ядрено оръжие, а именно да унищожава хора и материално имущество в огромни количества. Знаеш ли, че човек може да държи високообогатен уран в ръката си, без да изпита никакви отрицателни последствия в продължение на години? Аз също съм го правил. Беше глупава постъпка, разбира се, но исках да усетя какво е чувството да държиш толкова голяма власт в ръката си. Изкушението беше твърде силно, а аз бях млад и глупав, макар че токсичното въздействие на урана сигурно ще ме изпрати в гроба по-рано, отколкото трябва.
Той си пое дъх и продължи:
— За ядрена експлозия са достатъчни само петдесет килограма от този материал. А ако се използва нискообогатен уран, трябва почти цял тон, тоест двайсет пъти повече, за да се произведе една-единствена ядрена бомба. Същото може да се постигне и с много по-малко плутоний, около десет килограма. Но за разлика от високообогатения уран плутоният се получава само от преработката на ядрени материали в реактор. А нито една държава не може да снабди терористи с такива материали, защото бомбата ще носи специфичния химичен подпис на тази държава, уникален като пръстов отпечатък.