Часът нула

— Почакай малко — спря я Тейлър. — Какво имаш предвид, Сара? Че информацията за запитването може да стигне до него?

— Мисля, че трябва да разглеждаме възможността — колкото и малко вероятна да е тя — че хер Фюрст може да е нает от някои бели южноафриканци.

— Белите южноафриканци вече не са на власт — раздразнено напомни Виджиани.

Сара безстрастно я изгледа и каза спокойно:

— Не мисля, че е толкова просто. Кои в крайна сметка преобладават в южноафриканската разузнавателна служба? Белите южноафриканци. От английски произход и африкаанерите. И те никак не се радват на начина, по който им дръпнаха черджето изпод краката.

Виджиани се намуси в знак, че не е съгласна. Сара забеляза, че и Тейлър леко е смръщил вежди, затова поясни:

— Да предположим, че се обърнем към южноафриканската служба и отправим запитване за терорист, който нарича себе си „Хайнрих Фюрст“. Ами ако някаква група в същата служба използва в момента този агент за операция, за която не бива да се разчува? Изведнъж ще задействаме всички аларми.

Тейлър изсумтя.

— Но ако не използваме официален канал за нашето запитване до Претория, това изключва както съдействието на Департамента, така и на нашия нов аташе там. Все пак трябва да направим опит и да влезем в контакт с някого там. Някой доверен и дискретен източник.

— Нямаме ли платени агенти там? — попита Сара.

— Не ми е известно. Ще разпитам, но не мисля. Поне не разполагаме с никой на достатъчно висок държавен пост.

— Тогава друг, с когото Бюрото, Управлението или правителството поддържат връзка, някой надежден?

— Ще трябва да се поразровим. Но първата стъпка е да създадем тук елитна и напълно тайна група, Сара, и аз искам ти да бъдеш в нея.

— Къде? В Ню Йорк ли?

— Тук — подчерта Тейлър.

— Не знам спомняте ли си, че имам малко дете? — каза Сара.

— Както е живял там, така ще живее и тук. Освен това е лято. Нали сега не ходи на училище?

— Не ходи — отговори Сара. — Но все пак бих предпочела да не го правя.

Тейлър я изгледа недоумяващо за миг. Настъпи неловка тишина. Едно време — когато бе ерата на Хувър — беше немислимо агент да откаже задача. Едно време щяха просто да му кажат: „Последната заплата ще ти бъде изплатена във Вашингтон след трийсет дни“. И сигурно щяха да допълнят: „Не сме ти зачислявали син. Щом толкова го искаш, гледай си го“.

— Агент Кехил — с леден глас започна Тейлър, — ако разузнавателните данни, с които разполагаме, струват нещо, след няколко седмици в Ню Йорк ще има опит за голям терористичен акт. Да не би да искате да ми кажете, че онова, с което се занимавате в момента, е по-значимо и по-спешно от това?

Изненадана от настойчивия му тон, Сара се изправи в стола си, после се наведе напред и със същата страст в гласа отговори: