Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Едно лято разнасях „Сатърдей Ивнинг Поуст“ на абонати — исках да изкарам за велосипед. Голям глупак бях! В кои войски искаш да постъпиш?
— В танковия корпус — отвърна Енгстрьом.
— Танк искаш да караш значи. Не е лесна тая служба.
— Навремето си мечтаех как карам танк — проговори Енгстрьом, вперил поглед в звездите. — Като Патън. След като войната свърши, искам да остана в армията.
— Значи искаш да станеш кадрови офицер, а? И аз също.
— Да, искам да стана офицер. — Енгстрьом изгледа Пенингтън и срамежливо се усмихна. — Много ми се иска един ден да стана генерал.
— Хубаво е човек да си мечтае — каза Пенингтън. — На мен пък много ми се иска един ден да стана началник на обединените щабове.
И двамата се разсмяха. След тази нощ вече никога не се срещнаха.
Енгстрьом постъпи в танковите войски. Пенингтън — в офицерската школа. След корейската война Енгстрьом получи повторно назначение за преквалификация и следващите няколко години беше един от многото курсанти, затънали в реорганизацията на следвоенната армия. Пенингтън беше определен да продължи обучението си в Уест Пойнт, завърши с отличие и тръгна по служебната стълбица. Той беше самото въплъщение на офицера, за който бленува армията: умен, чаровен, дипломатичен, фин, брилянтен стратег, и приет в обществото.
Енгстрьом минаваше от гарнизон в гарнизон, без да помръдне от чин лейтенант, докато през това време Пенингтън неуморно се издигаше и стана подполковник. Някъде в началото на шейсетте, точно преди и двамата да заминат за Виетнам, Енгстрьом се заинтересува от Пенингтън — беше си спомнил онази нощ в Южна Джорджия. Непрестанно мърмореше, че бил по-добър полеви офицер от Пенингтън, но винаги бил загърбван, понеже бил момче от провинцията и не криел религиозните си убеждения, които според армейските бюрократи не били подходящи. В това действително имаше и частица истина. Архивите обаче също така изваждаха и другата истина — оплаквания срещу Енгстрьом, който с фанатична целеустременост прочиствал подразделенията си от чернокожи, евреи и католици, четял Библията на глас по време на обучението и не позволявал на войниците си да се докосват до чашката или да палят цигара. Виетнам се бе оказал идеалното място и за двамата.
Години по-късно и двамата служиха в Саудитска Арабия. Пенингтън беше възхваляван от медиите като един от големите стратези на операция Пустинна буря. Енгстрьом си спечели само една фотография в „Ню Йорк Таймс“ със заглавие под нея „Проповедника“: корав полковник, повел хората си в боя с оръжие в едната ръка и Библията в другата.
И една година по-късно, когато Пенингтън се пенсионира като началник-щаб на сухопътните войски, огорченият Енгстрьом беше изпратен в запаса с чин полковник. Той така и не можа да сложи генералския пагон.
За всичко Енгстрьом обвиняваше Пенингтън — той бил блокирал произвеждането му в чин генерал при пенсионирането. Иронията беше там, че Пенингтън нямаше нищо общо с това. Той дори не си спомняше Енгстрьом и не знаеше кой е той.
10.
— Значи докато Пенингтън е осребрявал военните си години за билета си в Белия дом, Енстрьом е подготвял втората Американска революция — каза Вейл.
— Точно така — отвърна Кастен. — Енгстрьом си създаде частна армия в Монтана. Получи най-после генералския си пагон като генерал-адютант на монтанската Национална гвардия, остана достатъчно дълго, за да си създаде и последователи и да привлече най-добрите офицери в частната си армия, пенсионира се и основа Църквата на Светилището на Христа и Божия гняв. След това привлече стари кримки от Виетнам и Пустинна буря, започна да приема хора от Клана, Посе Комитатус и Завета на Меча за служители на Армията на Светилището. Мечтае за армия, дегизирана като църква, която да е в състояние да събере другите милиции в една обединена революционна армия на територията на цялата страна.
— Начело с него — каза Вейл.
— Да. Той е архитектът на онова, което нарича Новата революция. Той определя задачите й, той направлява стратегията й, той е най-ефективният й вербовчик.
— И от ФБР са проспали всичко това?
— Бяха изградили около него някаква рехава мрежа, но и те си имат бюджетни проблеми, също като всички, Мартин. Пълното наблюдение струва много пари. А и Енгстрьом не беше заплаха. Започна турне с проповеди, говореше срещу контрола върху оръжията и данъците върху приходите. Не беше кой знае какво. Бюрото се разтревожи едва когато той започна да плете антиправителствени конспирации, да напада евреите и да проповядва неподчинение на правителството. Тогава вече бе успял да привлече фанатици и в четирите църкви, които се явяват ядрото на Светилището. Всяка от църквите се е превърнала в бойно подразделение на частната му армия. Хора от Клана от Джорджия, Южна Каролина, Алабама и Мисисипи се преселиха при него в Монтана и станаха част от неговата армия. А после Енгстрьом започна да излъчва радиошоу, наречено „Гневът Авраамов“. Започна като едночасово шоу един път седмично. Авраам е екстремист и отрицател на всичко. Посланието му е смесица от ненавист, граничеща с подмолна антидържавна дейност, разпространявано с усърдие, пред което Енгстрьом изглежда като примерен бойскаут. Та шоуто започна веднъж седмично. Сега върви пет пъти в седмицата, по половин час всяка вечер, и се препредава от около тридесет други радиостанции, най-вече в далечния Запад и Юга. Слушателите му възлизат на около четири до пет милиона.