Училище за лоши момичета

— Но защо да правят това? — попита Ребека.

— Не знам. Но ми дай и другия си чорап — кръвта беше пропила през първия и капеше на земята. Усетих как ми се завива свят. Ребека бързо свали и другия и въпреки че беше доста отвратително, нямах друг избор, освен да го притисна към ръката си.

Щом влязохме вътре, се разделихме и аз се запътих към общата баня, за да измия кръвта от ръката си. По пътя ме извика заместник-директорката, отворила вратата на офиса си.

— Имаш имейл — съобщи ми тя, държейки принтиран бял лист хартия.

Не исках да го чета в нейно присъствие, затова само благодарих и продължих към банята, където се затворих в една от кабинките, разгънах листа и зачетох.

Здрасти, тревор е. Сори, че не ти писах, но понякога губиш представа за времето, сещаш се. Както и да е, исках да ти кажа, че живота ми продължи напред и мисля, че е по-добре да спреш да ми пишеш, не че искам да съм гадняр или нещо, но след като единия от нас е продължил напред, и другия трябва да го направи, има логика нали, киселке? Липсваш ми и съжалявам.

Не отидох на вечеря и помолих Кармен да ми вземе нещо от масата. Просто седнах на леглото си с листа хартия на коленете. Тя се опита да говори с мен и да ме попита какво има, но аз просто казах „нищо“ и да не ме разпитва повече.

Спалните помещения бяха доста шумни в часовете за хранене, защото голяма част от анорексичните момичета винаги си намираха извинения, за да не присъстват. Морийн например. Бях напълно потънала в мъката си, когато тя влезе в стаята, дрънкайки за дължината на домашните и някакви подобни глупости. Откакто ме беше издала на мис Виена, се държеше повече от сладко с мен, което само ме караше да я мразя още толкова. Сресах се набързо и излязох от стаята, като реших да се кача на най-горния етаж на училището, където може би никой нямаше да ме безпокои.

В началото се опитах да се убедя, че писмото е фалшиво. Че д-р Зилинска или някой от другите просто се опитва да ме накара да забравя Тревор. Но не можех да отрека колко много приличаше на него. Липсата на главни букви (все едно е смс, тъй като най-вероятно го беше пратил от телефона на приятеля си Лорънс) и това, че ме наричаше киселка. Дали го бях споменавала на д-р Зилинска? Прерових всичките ни срещи на ум. Не, не мисля, че й го бях казвала.

Тревор не искаше да бъде с мен повече. Не че никога не ми беше минавало през ума — нещата не бяха розови при нас от много дълго време. Той се държеше супер за около седмица, след което му омръзваше и ставаше студен и дръпнат, след което аз откачах и започвах да го тормозя, след което пък се карахме и не се виждахме за седмица, след това той започваше да звъни и да се държи готино за малко, след което… Предполагам, че вътрешно съм знаела, че е най-добре да се разделим в някакъв момент. Така и не бяхме обсъдили как ще се развият нещата с връзката ни, когато замина, но никога не ми беше минавало през ум, че ще започне да се вижда с други момичета през това време. Наивно, а?