Окото господне

„Също като ковчезите на Атила. Дали папският дар не е източникът на тази легенда? Или завоевателят го е копирал за собствения си гроб?“

— Какво е имало в ковчежето? — улучи същността на проблема Рейчъл.

— Първо, там бил черепът с арамейския надпис.

Вигор си спомни текста, който беше проучил в Рим.

— В ковчежето е била оригиналната реликва, така ли? Онази, която е послужила като образец за черепа на Чингис хан?

Монк посочи с палец двата предмета в дунапрена.

— Значи черепът на Чингис хан просто е копирал по-древна реликва. Защо?

— Някой е искал да спаси от капризите на историята надписа върху първия череп, който представлява молитва да бъде избегнат краят на света — поясни Рейчъл.

— Но защо? — сприхаво я прекъсна Джейда. — Защо са всички тези усилия да спасят информацията, след като краят на света не може да се предотврати?

— Кой казва, че не може да се предотврати? — Йосип повдигна вежди. — Казах само, че черепът е първият предмет, скрит в онова тройно ковчеже.

— Още какво е имало вътре? — попита монсиньор Верона.

— Според Илдико ковчежетата и тяхното съдържание идвали от Източна Персия — от несторианския клон на християнството. Съкровището било пратено на запад в Рим, за да се съхранява във Вечния град, където трябвало да остане вовеки веков.

— Или поне до датата, написана върху черепа — прибави Вигор.

Отец Тараско кимна.

— Папа Лъв подарил ковчежето, без да съзнава напълно какво има вътре. Едва след като от Персия пристигнал несториански пратеник и му разкрил истинската история на реликвите, той разбрал ужасната си грешка.

— И затова пратил момичето да ги върне — изсумтя Монк.

— Може би не е имало друг начин да се доближи до Атила — възрази Йосип. — В крайна сметка обаче Илдико се провалила. Атила вероятно е разбрал какво са му подарили и го е скрил.

— И какво е то? — попита монсиньор Верона.

— Според думите на Илдико небесен кръст, изваян от звезда, паднала на земята далече на изток.

— Метеорит. — Джейда се поизправи на мястото си.

— Най-вероятно — съгласи се свещеникът. — Издялали кръст от паднала звезда и го дарили на един свят гостенин, който дошъл на техните източни брегове, за да донесе вестта за нов бог, чийто син възкръснал.

Вигор отново погледна опакованите реликви и си представи евангелието, подвързано с човешка кожа.

— Говориш за свети Тома — благоговейно произнесе той. — Този кръст му бил подарен от тогавашния китайски император.

Историците смятаха, че апостол Тома е загинал мъченически в Индия. Според някои учени обаче имаше вероятност да е стигнал чак до Китай, а може би дори до Япония.