Синя луна
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-953-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синя луна». Краткое содержание книги:
Решена да го спаси, Евър пътува до мистичното измерение Съмърленд не само за да разкрие тайните от вековния живот на Деймън, но и за да проучи Хрониките на Акаша, които ще й дадат отговори за миналото и бъдещето… и за промяната им.
Настъпването на Синя луна — второто пълнолуние в рамките на един месец, дава на Евър рядката възможност да постигне нещо невероятно.
Но кое да избере — да се върне назад във времето и да предотврати катастрофата, в която загива семейството й, или да спаси Деймън, който се състарява с всеки изминал ден и е загубил способностите си?
Правя още една крачка назад. Райни бърчи вежди, а Роми клати глава и казва:
— Нищо не сме чели, честна дума. Не можем да четем всичките ти мисли, само онези, които ти ни позволиш. Каквото и да си видяла в акашките хроники, си остава за теб и само за теб. Ние просто се тревожим за теб. Това е всичко.
Присвивам очи. Не вярвам на нито една нейна дума. Вероятно са надничали в мислите ми през цялото време. Иначе защо ще ми подарява лалета? Защо ще материализира такива неща?
— Изобщо не видях тези хроники — казвам. — Стаята беше…
Гласът ми секва, когато си спомням миризмата на мамините ореховки, допира на бабиното одеяло и преглъщам тежко, когато си помислям, че мога да имам всичко това отново. Трябва само да изчакам точния ден и час и да се върна при семейството и приятелите си. Тръсвам глава и продължавам:
— Стаята беше различна от предишната.
— „Хрониките на Акаша“ имат много лица. Стаята е такава, каквато трябва да бъде, за да отговори на конкретните ти нужди — казва тя и ме оглежда. Очите й шарят по лицето ми, търсят нещо. — Появихме се само за да помогнем. Не искахме да те разстройваме или да те объркваме.
— Вие какво? Да не сте ангели спасители или духовни водачи? Две вълшебници кръстници, облечени в ученически униформи?
— Не точно — смее се малката вещица.
— Тогава кои сте, в края на краищата? И како правите тук? И как така успявате винаги да ме намерите?
Райни дърпа сестра си за ръкава, иска да я накара да се махнат. Но Роми не помръдва, гледа ме в очите и казва:
— Тук сме, за да ти помагаме. Не ти трябва да знаеш повече.
Вглеждам се в нея, после обръщам поглед към сестра й, тръсвам глава и тръгвам напред. Те са преднамерено тайнствени, много странни и инстинктът ми подсказва, че не са тук за добро.
Роми ме вика, но аз не се обръщам. В стремежа си да се отдалеча по-бързо от тях, се насочвам към една жена с кестенява коса, която чака пред театъра и в гръб прилича удивително на Ава.
Трийсет и първа глава
Изпитвам ужасно разочарование, когато я потупвам по рамото и откривам, че не е тя. Това ме подсеща, че трябва веднага да поговоря с нея. Напускам Съмърленд, приземявам се на шофьорското място в колата си на паркинга пред „Кристал Коув“ и изплашвам една жена, която тъкмо излиза от магазина. Тя изпуска багажа от ръцете си — чантата, три чаши кафе и два бульона — и всичко се пръска сред редиците от коли. Обещавам си, че отсега нататък ще влизам и излизам от вълшебната земя малко по-дискретно, и бързам да се махна оттам.
Пристигам у Ава, но тя е с клиент, затова отивам в слънчевата й кухня и изчаквам да се освободи. Знам, че не е моя работа, знам, че не бива да подслушвам, но въпреки това натискам дистанционното и се изненадвам от точното и подробно описание на проблема на клиентката й.
— Много впечатляващо — казвам, когато тя свършва и идва при мен в кухнята. — Наистина. Нямах представа, че си толкова добра.
И гледам с усмивка как извършва обичайния ритуал — слага чайника на печката, подрежда курабийките в чиния и ги оставя пред мен.
— Щом ти го казваш, наистина съм поласкана — усмихва се тя и сяда срещу мен. — Помниш ли, че и на теб веднъж ти предсказах разни неща и всички се оказаха верни?
Вземам си една курабийка, защото знам, че го очаква от мен. Облизвам захарната глазура от курабийката и съжалявам, че вкусът им вече не ме привлича.
— Предполагам, че си спомняш онзи сеанс? Вечерта на Хелоуин? — поглежда ме тя.
Аз кимам. Спомням си го ясно. Беше вечерта, когато разбрах, че тя вижда Райли. Дотогава си мислех, че само аз мога да комуникирам с нея, и не бях особено щастлива от обрата.
— Каза ли на клиентката си, че излиза с подлец? — питам, докато разчупвам курабийката наполовина и почиствам падналите в скута ми трохи. — Че я лъже с приятелката й и че трябва да го изрита от живота си?
— В общи линии — отвръща тя, чува, че водата ври, и става да приготви чая. — Но ако някога решиш да се занимаваш с гадаене, трябва да смекчаваш думите си.