Дамски кинжал
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дамски кинжал». Краткое содержание книги:
Жилетка. Ако се съди по това, че още пазеше топлината, някой я беше носил до преди малко. Лайли сбърчи нос от миризмата на грубия афгански шаяк, но с благодарност я навлече, като държеше юздите със зъби, докато я обличаше.
Загърната в топлата дреха и успокоена от загрижеността на ездача, който й я даде и който според нея беше Искандер, Лайли започна да се отпуска и преживяването почти й хареса. Но тя нямаше намерение да бъде само излишният товар във влака, не, господине! Погледна към нощното небе и се опита да намери Полярната звезда. Щеше й се да беше слушала по-внимателно баща си, когато й обясняваше как да се ориентира по звездите. Тъй като нямаше син, Карл Кобленц вземаше дъщеря си заедно с другите си помощници, когато обикаляше обширното си ранчо, и благодарение на опита, събран из пустошта на Дакота, сега Лайли мислено чертаеше карта на пътуването си в подножието на Хиндукуш. След един час здраво препускане някой от хората отпред запали факла. След това запалиха още две, които бяха поставени от двете страни по средата на колоната и Лайли си помисли, че гледана от някой зъбер, тя прилича на връх на стрела. По сигнал от хълмовете, който Лайли не забеляза, носещият факлата отпред я размаха и групата продължи пътя си.
„Показва си паспорта“ — помисли си Лайли. Следващият път тя чу сигнала — силно, кратко изсвирване, което предхождаше размахването на факлата в отговор. „Часовоите ни пропускат един след друг по пътя. По пътя, но за къде?“ Погледна отново небето и напразно се опита да види ръчния си часовник. „Абсолютно сигурно е, че не се отправяме към Афганистан!“ — каза си тя.
Докато продължаваше да язди вече малко по-бавно на лунната светлина, Лайли имаше време да размишлява върху причините, довели до отвличането на горкия Ратмор. Какво, за бога, искаше Искандер от него? Той очевидно не харесваше човека, а заради влиянието и богатството си Ратмор беше подходящ за заложник, но според нея тук не ставаше дума само за обикновено разбойничество. Искандер трябва да е имал някаква друга, неизвестна причина, за да го отвлече. Знаеше, че той намираше за незадоволителни обясненията за смъртта на своя роднина. Може да е стигнал до убеждението или да е получил доказателство, че виновникът е Ратмор. Лайли си припомни вечерта на голямото угощение и как Земан беше станал причина за преднамерената грубост на лорда. Самочувствието на Ратмор беше сериозно накърнено. Беше се изложил не само пред хора от армията, но и пред врагове, а може би по-важното беше, че това бе станало пред очите на Лайли, която, без съмнение, се беше опитал да впечатли. Дали на Ратмор му беше хрумнало да накаже Земан? И дори да го убие? Тя не можеше да си представи как би могъл да го направи, но изглежда, че Искандер беше разбрал как.
Сега го отвеждаше някъде в тази пустош, за да го убие, най-вероятно да го измъчва до смърт. Лайли потръпна, когато си спомни за ужасните неща, на които хората от хълмовете подлагаха пленниците си. В Симла Едуард Далримпъл-Уебстър с голямо удоволствие й беше описал най-красноречиво как пущуните набиват на кол, кастрират, избождат очите и дерат живи пленниците си. Тя предполагаше, че в опита си да я впечатли той беше преувеличил доста, но с ужас си спомни нещо, което беше казал Джеймс: никога не оставяме ранен на пущунска територия. О, не! Целият патрул ще рискува живота си, за да изнесе на сигурно място и последния човек заедно с пушката му.