Изчезналият герой

— Земляни, идвам с мир! — извика той. Войнишкото му яке и лицето му бяха целите в сажди, сякаш се бе търкалял в огнище. Очите му бяха кървясали, а къдравата му коса бе толкова напоена с машинно масло, че се бе слепнала на кичури. От него се носеше странна миризма на сос „Табаско“.

И все пак изглеждаше абсолютно щастлив.

— Фестус само ви казва здрасти!

— Това чудо е опасно! — изпищя една от дъщерите на Арес, размахвайки копието си. — Убийте го веднага!

— Назад! — нареди някой.

За огромна изненада на Пайпър това бе Джейсън. Той мина през тълпата, придружен от Анабет и Ниса — момичето от лагера на Хефест.

Джейсън погледна дракона и поклати невярващо глава.

— Лио, какво си направил?

— Намерих превозно средство! — грейна той. — Каза, че мога да дойда на мисията, ако уредя превоза. Е, вече разполагаш с първокласен летящ дракон. Фестус може да ни отведе навсякъде!

— Но той… е крилат — заекна Ниса. Бе зяпнала така, че всеки момент челюстта й можеше да изпадне.

— Аха! — каза Лио. — Намерих ги и закрепих обратно.

— Но той никога не е имал криле. Откъде ги намери?

Лио се поколеба и Пайпър усети, че той крие нещо.

— В гората — каза накрая. — Общо взето, оправих и диска, така че вече няма да откача.

— Общо взето? — повтори Ниса.

Драконът килна глава и от нея изхвръкна черна течност, вероятно машинно масло — дано да беше просто машинно масло, — което опръска Лио.

— Е, има си някои неща за изчукване — обясни Лио.

— Но как оцеля?! — Ниса все още гледаше ужасено съществото. — Имам предвид… той е огнедишащ!

— Но аз съм бърз — отвърна Лио — и роден с късмет. Та, в отбора ли съм, или не?

Джейсън се почеса.

— И си го кръстил Фестус? Знаеш ли, че на латински festus значи „щастлив“? Сега ще спасяваме света, яхнали дракона Щастливко?

Драконът се разтърси и разпери криле.

— Това беше „да“, братле! — каза Лио. — А сега предлагам да тръгваме. Опаковах малко провизии, докато бях… хм… в гората. А и всички тези въоръжени хора изнервят моя Фестус.

Джейсън се намръщи.

— Но ние нямаме план. Не можем просто…

— Върви — прекъсна го Анабет. Тя единствена изглеждаше спокойна. Изражението й бе тъжно и изпълнено с копнеж, сякаш гледката й напомняше по-хубави, по-прости времена.

— Джейсън, имаш три дни до зимното слънцестоене, а и не е добра идея да караш нервен дракон да те чака. Поличбата е добра. Вървете!

Джейсън кимна, сетне се усмихна на Пайпър.

— Готова ли си, партньоре?

Пайпър погледна към блестящите криле на бронзовия дракон и към ноктите, които можеха да я разкъсат на части.