Мошеникът
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
Но гросмайстор в Играта — изобретателен и неуловим, като Биано Бейтс — се ражда веднъж. Подвизите му са толкова легендарни, че му спечелват титлата Крал на измамниците. Но царуването му е застрашено, когато обира на покер мафиота Джо Рина — Танцьора.
Танцьора пребива Биано почти до смърт. Измамникът е разколебан и смята да приключи с кариерата си на мошеник, когато едно зверско убийство го подтиква да организира своя последен шедьовър — сатанински план, който трябва да унищожи Джо Рина.
— О, не! — възкликна Тексако и дръпна каишката.
В същия миг разбра защо териерът се бе отскубнал толкова лесно. Нашийникът беше от картон. Роджър избяга, оставяйки Тексако втрещен с каишката и празния нашийник в ръце.
Териерът профуча покрай охраната и скочи в ръцете на Биано. Виктория и Биано хукнаха надолу по пътеката. Тексако Филипс се завтече след тях. Опита се да мине през охраната, но две ченгета го хванаха и задържаха. Онова, което последва, не беше приятна гледка. Бившият бейзболист замахна с месестата си лява ръка и повали едното ченге. Хукна по коридора, но група разгневени полицаи се втурнаха след него. Накрая го събориха на земята. Тексако ожесточено се съпротивляваше.
— Кучето ми! — крещеше той. — Той открадна шибаното ми куче!
Но ченгетата не го слушаха. Бяха твърде заети. Удряха и без това сплесканото му лице с палки и го ритаха в сбръчканите топки. Пръскаха го с парализиращ газ, докато изпразниха флаконите.
Преди да се качат на самолета, Биано и Виктория спряха и отвориха преносимата кучешка колиба с надпис „КУЧЕШКИ ОТДЕЛ НАРКОТИЦИ, АМЕРИКАНСКА МИТНИЦА“. Роджър влезе вътре и се настани в първа класа на самолета за Маями.
Биано преброи четири хиляди и петстотинте долара, които току-що бе отмъкнал от оправилия се към затвора Тексако Филипс. Сложи ги в плик, залепи го, написа „Джон Бейтс“ и повика стюардесата.
— Бихте ли извикали този господин? Помолете го да вземе това от билетното гише.
— Разбира се, господине.
След малко младата жена се върна и каза, че господин Бейтс е чакал отпред и му е предала плика.
— Каква беше онази врява там? — попита Биано. — Какво е направил човекът, когото полицията гонеше?
— Опита се да мине през охраната. Това е федерално престъпление. Явно имаше пистолет. Задължителната присъда за това е десет години. Мисля, че дълго няма да го виждаме.
— Нима? — престори се на изненадан Биано.
— Федералните власти гледат много сериозно на такова нещо — отговори стюардесата и отмина.
Виктория се усмихна.
— Потресена съм. С един камък два заека — ухили се тя.
Роджър махаше с опашка. Веселото тупкане по стените на кучешката колиба имаше ефекта на аплодисменти.
Десет минути по-късно самолетът пое по пистата.
Бяха се отървали от Тексако Филипс.
Беше време да включат в играта Томи Рина.
Четвърта част
Включването на мишената в играта
„Някои лъжи са по-правдоподобни от истината.“