Градска готика

Спряха в основата на стълбите към верандата. Пери си дръпна силно от цигарата си. Връхчето ѝ припламна в оранжево, осигурявайки им единствения източник на светлина в момента. Потръпвайки, той се обърна към Лео и му каза да включи едно от фенерчетата. Младежът го послуша, но Пери забеляза, че ръцете му треперят. Беше уплашен. Огледа лицата и на останалите момчета. Те всички бяха уплашени.

„Е — каза си той, — поне аз не съм единственият!“

— Дръж го наведено към земята — прошепна на Лео. — Ако вътре има лоши хора, не искаме да забележат лъча през прозорците.

Лео кимна, но не отговори.

Преглъщайки с усилие, Пери пусна угарката на цигарата си на земята и я настъпи, смачквайки я в прахоляка с ток. След това се изкачи по стъпалата на верандата и приближи до предната врата. Старите дъски скърцаха и пукаха, огъвайки се под тежестта му. Той спря на няколко крачки от вратата и се обърна. Момчетата си стояха на място и го гледаха.

— Няма ли да дойдете?

— Ти тръгвай — прошепна Джамал, — ние ти пазим гърба.

— От там долу ли?

Юношите затътриха крака и се завзираха в земята, с изключение на Лео, който направи една несигурна крачка. Стъпи на долното стъпало, вдигна си панталоните с една ръка и се облегна на перилото, което се залюля под пръстите му.

Клатейки глава, Пери се обърна и измина на пръсти остатъка от пътя през верандата, мръщейки се всеки път, когато изскърцаше някоя дъска. Спря пред вратата и си пое дълбоко дъх. Отдясно, на някогашното място на звънеца, сега имаше празна дупка и изронени, полузапълнени отвори от винтове показваха къде се е намирало по някое време чукалото — вероятно откраднато. В средата на вратата зееше малка шпионка, но когато се наведе и се опита да надникне през нея, Пери видя само мрак. Внезапно го завладя неочакваното усещане, че от другата страна на вратата има някой, който отвръща на погледа му. Ръцете му настръхнаха, а косата на врата му щръкна.

— Е — прошепна Дуки — какво чакате, г-н Уоткинс?

Стиснал зъби, Пери вдигна юмрук и почука. Дървото отекна под кокалчетата му, но не последва нищо. Вратата си остана затворена, а отвътре не се чу нито звук. Той почука отново, по-силно този път, но със същия резултат. Почука за трети път, по-настоятелно, а след това отстъпи и зачака. След малко погледна през рамо:

— Момчета, я изтичайте отстрани и проверете прозорците. Не позволявайте да ви забележат. Но надникнете вътре и вижте дали светят лампи или има някой.

Те се поколебаха, очевидно ги беше страх да се разделят. Споглеждаха се и после се обърнаха към него с неуверени изражения.