На един черпак разстояние
- Автор: Морей Ричард
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Вакон
- ISBN: 9789549535723
- Переводчик: Цветелина Лакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «На един черпак разстояние». Краткое содержание книги:
„На един черпак разстояние“ е разказ за тридесетте метра, които отделят новата индийска кухня от традиционната френска – разстояние, което като море разделя различни култури и народи от техните вкусове и желания. Ричард Морей е създал жив и пленителен разказ за семейството, националността, предразсъдъците и неизбежността на съдбата.
Знаех, че ще си имам проблеми, но не бях в състояние да контролирам събитията. Затова отместих поглед от зачервеното лице на Жан-Пиер и се втренчих в ръцете му. Главният готвач приготвяше сос sauternes sabayon за стридите, като сръчно и уверено смесваше съставките в сгорещения тиган. Мадам Мальори продължи с лекцията си, като ми обясни най-подробно промените, настъпващи в храната под въздействието на високата температура. Собственичката на „Плачещата върба“ въобще не си даде сметка за емоциите, които беше предизвикала у своя главен готвач.
Бях заробен от ритъма на „Плачещата върба“, но не бях забравил пътя до „Вила Мумбай“. Винаги се сещам за това преходно състояние, когато си спомня за онзи ден, месец или два след преместването ми. Рано сутринта двамата с мадам Мальори отидохме на пазар в града. Купуването на продукти беше част от обучението ми.
Онази сутрин мадам Мальори ме накара да мириша и опитвам различни видове зеле. Савойските зелки приличаха на пухкави малки кабаретни танцьорки, палаво размахващи пищните си зелени фусти, под които се подаваше нежна и светла сърцевина. Огромните червени зелки с наситения си цвят пък напомняха весели бонвивани, които са се почерпили с рубиненочервено порто, преди да дойдат на пазара.
– Трябва да знаеш, Хасан, че алабашът е нещо средно между зеле и ряпа и съчетава вкуса на двата зеленчука. Запомни това. Разликата във вкусовете е малка, но съществена, и тъкмо тя ще ти помогне да решиш кой зеленчук е най-подходящ за гарнитура.
Стиснала по една кошница във всяка ръка, мадам Мальори се навеждаше към мен, за да чуе тихия ми глас насред глъчката на пазара. Трябва да призная, че в такива моменти тя беше олицетворение на търпението и с готовност отговаряше на всичките ми въпроси, колкото и глупави да бяха те.
– Измежду всички сортове алабаш в този край на Франция предпочитаме виенски бял ранен и виенски син ранен. Друг интересен кореноплод е navet de Suede105. Този хранителен зеленчук се е срещал в диво състояние в Прибалтика, преди келтите да го донесат на юг и да започнат да го култивират. Това, разбира се, се е случило преди хиляди години, но по мое мнение днес брюквата превъзхожда всички видове ряпа с характерната си сладост. При мадам Пикар ще намерим жълта и черна брюква…
105 Френското наименование на брюквата – кореноплоден зеленчук, получен чрез кръстосване на зеле и бяла ряпа – б. пр.
В този момент двамата вдигнахме глави и потърсихме с поглед щанда на мадам Пикар. За наше изумление пред сергията на вдовицата видяхме татко. Той беше здраво стъпил на земята, разкрачен, едната му ръка беше на хълбока, а другата сечеше въздуха. Татко обясняваше нещо много оживено. Стори ми се дори, че от устата му хвърчеше слюнка, макар че може и да не съм видял добре.
Грубоватата мадам Пикар, обута във военни ботуши и облечена, както обикновено, с черна пола и черен пуловер, беше отметнала глава назад и гръмко се смееше на историята, която баща ми й разказваше. Вдовицата така се превиваше от смях, че й се наложи да се опре на ръката на татко.
Когато ги съзрях, аз трепнах и веднага понечих да тръгна в обратната посока. Усетила желанието ми да избягам, мадам Мальори ме хвана за лакътя и ме повлече напред.
– Добър ден, мадам Пикар. Добър ден, мосю Хаджи.
Татко и мадам Пикар не ни бяха забелязали и продължаваха да се смеят, но познатият глас в миг прогони усмивките от лицата им. Баща ми зае отбранителна позиция, но в момента, в който ме забеляза, в очите му прочетох нерешителност, сякаш не знаеше как да реагира. Всъщност никой от нас не знаеше. Ситуацията беше странна – аз ходех на пазар с мадам Мальори, а татко беше „от другата страна на барикадата“ заедно с мадам Пикар.
– Здравейте, мадам Мальори – каза татко смутено. – Хубав ден. Виждам, че води ваш най-талантлив ученик.
– Здравей, татко. Добър ден, мадам Пикар.
Вдовицата Пикар ме изгледа от горе до долу така, както само французите умеят.
– Виж го ти Хасан, станал е цял готвач.
– Е, как справя се мой син? Готов заеме ваше място?
– Съвсем не – отвърна мадам Мальори сухо. – Но учи бързо, длъжна съм да призная.
Всички стояхме смутени и се чудехме как да продължим разговора. Тогава мадам Мальори посочи една кошница в задната част на щанда и каза:
– Ето, Хасан, за това ти говорех. Само че това е бяла navet de Suede, а аз се надявах да има жълта или черна.
После мадам Мальори се обърна към продавачката:
– Мадам Пикар, нямате ли случайно някои от по-редките видове брюква?