Идеалната половинка

— Може би искаш отново да ме уволниш?

— Никога ли няма да го забравиш?

— Как смяташ да я караме занапред? — Тя прободе още един път листа с химикалката. — Имаш ли ми доверие, или не?

Чу в телефона изсвирване на клаксон, последвано от продължителна тишина.

— Вярвам ти — промълви той накрая.

Младата жена едва не се задави.

— Наистина ли?

— Наистина.

И като изневиделица в гърлото й заседна буца колкото Сиърс Тауър*. Прокашля се, за да я прочисти, и се опита да му отвърне с такъв тон, сякаш не е очаквала друг отговор.

[* Небостъргач в Чикаго с височина 443 м, в днешно време известен като Уилис Тауър. — Бел.ред.]

— Браво. Чувам клаксони. На път ли си?

— Казах ти, че заминавам за Индианаполис.

— Добре. Днес е петък. — През следващите две нощи Хийт щеше да бъде в Индиана с клиент, който играеше за «Колтс». Първоначално бе планирал пътуването за следващата седмица, но го бе преместил по-рано заради сбирката на читателския клуб в лагера, за която тя не искаше да мисли. — Навикът ти да отсъстваш от града за уикендите превръща определянето на срещите в истинско предизвикателство.

— Бизнесът е на първо място. Здравата си вбесила Пауърс. Иска главата ти на тепсия.

— Заедно с нож и обезмаслена сметана, за да я преглътне по-лесно.

— Не знаех, че Рийшман все още е в Чикаго. Мислех, че се е преместила в Ню Йорк. — Анабел подозираше, че Клодия не искаше да е толкова далеч от дилъра си. — Направи ми услуга — продължи Хийт. — Ако Пауърс ми уреди среща с някой модел, позирал за летния каталог на «Спортс Илюстрейтид», поне ми кажи името й, преди да я разкараш.

— Дадено.

— И благодаря, че се съгласи да ми помогнеш за утре.

Младата жена нарисува върху листа маргаритка.

— Кой не би искал да прекара деня, търчейки из града, въоръжен с кредитната ти карта, при това с разрешение за неограничени разходи?

— При това в компанията на Боди и майката на Шон Палмър. Не забравяй последното. Ако госпожа Палмър не се страхуваше толкова от него, Боди щеше сам да се заеме със задачата.

— Тя не е единствената, която се бои от него. Сигурен ли си, че ще сме в безопасност?

— Напълно, ако не отваряш дума за политика, «Тако Бел»* или червения цвят.

[* Американска верига ресторанти за бързо хранене, изцяло с меню от мексиканската кухня. — Бел.ред.]

— Благодаря за предупреждението.

— И не му позволявай да се приближава до някой, който носи шапка.

— Добре. Вече трябва да вървя.

Когато затвори, Анабел осъзна, че се усмихва, което не беше много добре. Питоните нападаха изневиделица и рядко предупреждаваха за намеренията си.