Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

— Аз ще ги помоля да ме следват, когато порасна — продължи той, мъчейки се да разчупи внезапната скованост на тялото ѝ. — Те не бива да ме възприемат като момче.

— Но ти си момче. И то моята най-голяма радост, моето сладко сладкишче, което мога да стискам до смърт, ако видя, че се мръщи. Направо ми иде да ти отхапя ушичките, Едуард — той ѝ се присмиваше с присмехулни стенания, докато не чу, че тя произнася името му на френски. Тогава поклати глава.

— Мама̀, това не е моето име. Аз съм Едуард от Уестминстър, принц на Уелс. И ще бъда крал на Англия — и на Франция. Но аз съм англичанин и в кръвта ми тече прахта от зелените хълмове на Англия… и нейният ейл.

В отговор тя го изгледа студено.

— Чувам гласа ти, Едуард, но чувам и думите на Дери Бруър. Не е ли така?

Той се изчерви неудържимо и погледна настрани. Тя видя как изражението му се променя и погледна в същата посока. Не беше сигурна дали изпита раздразнение, или облекчение, когато видя как старата, подпухнала от артрит кранта на Дери Бруър галопира към тях, цялата копита и крака. Какъв скапан ездач!

— Мастър Бруър! Синът ми току-що ми заяви, че в кръвта му тече прахта от зелените хълмове на Англия.

Шпионинът засия в широка усмивка и доволен се обърна към Уелския принц.

— Точно така си е, милейди. И водата на английските ручеи е в кръвта му също. Той ще ни накара всички да се гордеем с него, не се и съмнявам — гласът му заглъхна, щом осъзна, че Маргарет не се усмихва при тази идея. Дери сви рамене, вместо да спори. — Баща му е крал, милейди. Дядо му беше може би най-великият боен крал, когото сме познавали. Някои биха казали, че това е Едуард Трети, но не и тези от нас, които познават наистина стойностните неща — Хенри от Аженкур беше човекът, когото да следваме.

— Разбирам. И у сина ми не тече никаква френска кръв, така ли?

Дери изстърга петно кал от ухото на коня си, преди да отговори.

— Милейди, достатъчно деца съм видял, та да знам, че майката е много повече от просто съд, градина за семената, както казват някои. Виждал съм червенокоси майки и до едно всичките им деца се раждаха с морковена косица. Утробата сигурно облъчва бебетата отвътре, не отричам това. Въпреки всичко Едуард е принцът на Англия. Ако е рекъл Бог, един ден ще стане крал. Той е отгледан с английско месо и е изучил английското възпитание. Пил е ейл и вода, и вино от гроздето на тази земя. Има хора, които виждат стойността на това. Има хора, които биха казали, че това го прави благословен и над всички останали народи, милейди. А някои, разбира се, не са на това мнение. Предимно французи.