Обладаване
- Автор: Байетт Антония Сьюзен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обладаване». Краткое содержание книги:
Същия ден, когато Мортимър Кропър я бе поканил на обяд, при нея се отби Роланд Мичъл.
— Прекъсвам ли те, Беатрис?
Тя автоматично се усмихна.
— Не, нищо особено. Мисля си.
— Попаднах на нещо и се чудех дали не можеш да ми помогнеш. Да знаеш случайно дали Елън Аш споменава нещо за Кристабел Ламот?
— Не си спомням нищо — отвърна Беатрис с усмивка, сякаш това, че не помнеше, категорично решаваше въпроса. — Не, не мисля.
— Има ли как да проверим?
— Мога да погледна в картотеката ми с показалеца.
— Много ще съм ти благодарен.
— Какво търсим?
Роланд изпита обичайното за мнозина желание да сръчка, смушка или стресне Беатрис, която седеше монументално неподвижна с все същата превзета усмивчица на уста.
— Каквото и да е. Попаднах на някакви сведения, че Аш се е интересувал от Ламот. Просто се чудех.
— Мога да надникна в картотеката ми с показалеца. На обяд ще дойде професор Кропър.
— За колко време е тук този път?
— Не знам, не каза. Каза, че идва от „Кристис“.
— Не мога ли аз да погледна в картотеката ти, Беатрис?
— Ами не знам, всичко е малко разбъркано, имам си собствена система, Роланд, така си записвам всичко. Струва ми се, че е по-добре аз да погледна, мога по-добре да си разчета йероглифите.
Тя си сложи очилата за четене, които се полюшваха на позлатена мънистена верижка върху неудобството й. Сега вече съвсем не виждаше Роланд — състояние, което донякъде предпочиташе, тъй като гледаше на всички мъже в някогашния си отдел като на досадници, без да си дава сметка, че положението на самия Роланд там се крепи на косъм и той трудно може да мине за пълноценен представител на мъжката част в отдела. Започна да мести разни неща по бюрото си, тежка чанта с плетива и дървени дръжки, няколко вече сивкави пакета с неотворени книги. Кутиите с показалеца бяха като същинска бойница, покрита с дебел слой прах и овехтяла от времето; тя започна да рови из тях, без да спира да си мърмори под нос:
— Не, този е хронологически, не, това са само навиците за четене, не, това е за домакинството. Къде ми е основната кутия? Разбираш ли, там е работата, че още не е завършен с всички тетрадки. Готова съм с показалеца за някои от тях, но не за всичките, толкова е много, наложи се да го разделя хронологично и по рубрики, тука е за семейство Калвърли, не, това не върши работа… ето, тука може да е… Не, на Ламот няма нищо. Чакай, чакай. Ето, има някаква препратка. Трябва ни кутията за четенето. Купища теология, в кутията за четенето, де. Изглежда — и тя извади пожълтяло картонче с оръфани краища и избледняло мастило, попило в мъхестата му повърхност, — изглежда, че през 1872 г. е чела „Приказната Мелюзина“.
Беатрис върна картончето в кутията и се настани обратно в креслото, като продължаваше да гледа Роланд със същата озадачаваща и невъзмутима усмивка. Роланд усещаше, че тетрадките могат да се пръскат по шевовете от незаписани наблюдения за Кристабел Ламот, изплъзнали се от паяжината с категориите на Беатрис. Той упорито настоя:
— Мислиш ли, че може да видя какво казва? Може да се окаже… — отхвърли думата „важно“ — може да се окаже, че ме интересува. Не съм чел „Мелюзина“. Сякаш интересът към нея се възражда.
— Преди години опитах един-два пъти. Ужасно е дълга и непроницаема. Готика, нали се сещаш, викторианска готика, на места е малко страшничка за поема, писана от жена…
— Беатрис, може ли да хвърля едно око какво казва Елън Аш?
— Ще погледна.
Беатрис стана от масата и навря глава в металния мрак на кантонерка с цвят каки, в която държеше томовете на дневника по години. Роланд гледаше грамадния й ханш, опънал полата от туид на рибена кост.
— 1872-ра ли казах? — викна Беатрис от ехото на шкафа.
Тя неохотно извади тома с кожен гръб и алено-виолетова подвързия на мраморни петна. Започна да разгръща страниците, като държеше текста нависоко между себе си и Роланд.
— Ето — най-сетне каза тя. — Ноември 1872 г. Тук започва — и Беатрис зачете на глас: — „Днес започнах «Приказната Мелюзина», която си купих в понеделник от книжарницата на Хачърд. Какво ли ще открия там? Дотук прочетох доста дългото въведение, което ми се стори малко педантично. После стигнах до рицаря Раймонден и срещата му със сияйната дама при Извора на жаждата, която ми хареса повече. Госпожица Ламот има неоспорим талант, от който на читателя му настръхва кожата“.
— Беатрис…
— Това ли…?
— Беатрис, не може ли сам да го прочета, за да си водя записки?
— Не може да го изнасяш от тук.
— Може би ще се сместя на крайчеца на бюрото ти. Ужасно много ли ще ти преча?