Обидата е много голяма, защото за древните люде кучето е символ на безсрамие, а кошутата — на страхливост.
Възбуденият герой се заклева да не взима вече участие в сраженията „за честта на Менелай и Агамемнон“. Повече не може да се покорява на вожд, който според него е „користолюбец алчен, облечен в безсрамие“, „цар тунеядец, страхливец“.
Гневът на Ахил е движеща сила в цялата поема. Героят гори от желание да мъсти. По негова молба Тетида измолва от Зевс наказание за ахейската войска: честолюбивият герой иска и войската да разбере на дело колко голямо значение има неговата храброст и неговото участие в битките. Той страда не само от това, че му е отнета скъпата награда, но и от начина, по който е постъпил Агамемнон. Той грубо я е взел от шатрата на Ахил, който се оплаква пред Патрокъл: „Сякаш съм някакъв жалък изгнаник без чест и достойнство“ (XVI, 59).
Омир е подчертал на много места неповторимата храброст на главния герой, на Ахил. Аякс Теламонов е прославян като пръв храбрец, но след Ахил:
Между мъжете най-храбрият беше Аякс Теламонов,
докато още Ахил се гневеше — Ахил бе по-храбър.
II, 768–769
Дори Хектор, първият от троянците по смелост и храброст, на няколко пъти изтъква Ахиловата храброст, и то в момента на последния и решителен бой: „Ти си от мене по-храбър и с копие много по-силен“ (XIX, 219). А и сам Ахил знае своята сила и храброст. Той не само изтъква, че в „битка жестока победа най-славна печелят“ неговите силни ръце, но и говори на Астеропей: „Рожби на клети бащи срещу моята мощ се опълчват“ (XXI, 151).
Храбростта на героя изпъква преди всичко чрез делата му. Битките, в които той участвува, са най-хубавата прослава на неговото юначество. Когато е нападнат от речния бог Скамандър, който го залива с огромни вълни, героят страда, че може да загине безславно. В тоя върховен момент, когато борбата е на живот и смърт, той казва:
Хектор, най-смелият воин във Троя, да бе ме погубил!
Храбър мъж би ме убил и от храбър би смъкнал доспехи.
Днес ми отсъжда съдбата да имам аз смърт недостойна,
грабнат от тази голяма река като малко свинарче,
дето през буря порой го отвлича при опит да мине.
XXI, 279–283
Героят е чувствителна натура. Той може силно да мрази и силно да обича, способен е за велики пориви, еднакво силни в обичта и в омразата, в отмъщението и състраданието, може да проявява и нежни бащински чувства. Ахил има син, Неоптолем, който по времето на войната е бил възпитаван на остров Скирос. Над Патрокловия труп героят излива своята душа и говори за своите най-съкровени чувства:
Друже, преди да загинеш, надежда в душата си имах
мен да убият далече от конеразвъдния Аргос,
тука при Троя, а ти да се върнеш обратно във Фтия,
моето чедо да вземеш от Скирос на черния кораб,
него дома да откараш и там да му всичко покажеш:
мойте имоти, робини и нашата къща висока.
![Илиада [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
