Харон: Дракон на прага
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #3
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-045-9
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Харон: Дракон на прага». Краткое содержание книги:
Бе се устремил към Диаманта на Уордън.
Да, дори в общество като Конфедерацията се срещаха типове, абсолютно несъвместими със системата. Пълният и изтънчен контрол върху средата, наследствеността и културата изобщо не пречеше покрай манипулираните маси да се появяват и съвършени престъпници. Вярно — малцина, но ги имаше, и щом успяваха да останат незабелязани с години дори по цивилизованите светове, значи бяха ненадминати — именно хора с вдъхновение, каквито Конфедерацията търсеше и ценеше. С нищожествата тя се разправяше безцеремонно. Подлагаха ги на „превъзпитание“ или направо изтриваха личността им, за да я заменят с по-удобна. Но майсторите, гениите на престъпленията и злодействата не биваше да бъдат смазвани. Допреди няколко века дори бяха ги оставили да върлуват на воля по граничните планети.
Проблемът всъщност не се състоеше в залавянето им, макар някои да вършеха страхотни поразии преди да ги спипат. Конфедерацията избра най-лесното решение — отгледа си нови свръхченгета, невероятни детективи, създадени да издирват и най-неуловимите. Разбира се, властниците не допускаха хрътките да станат прекалено много, защото се бояха от тях почти колкото и от криминалните гении. Но тези неумолими ловци си вършеха работата твърде добре. Помагаха им компютри със самосъзнание, приспособени да работят съвместно с един-единствен партньор. Така откриваха продажните политици, изобретателните мошеници, непоправимите психопати… изобщо най-опасните мъже и жени в досегашната история на човечеството. Но къде да ги натикат, след като ги заловяха?
Най-после Диамантът на Уордън предложи приемлив изход от ситуацията.
Холдън Уордън, космическият търсач, превърнал се още приживе в легенда, бе открил тази планетна система почти две столетия преди роботът да проникне в Командването. Особнякът преливаше от неприязън към живота в Конфедерацията и към събратята си по раса. Но пък само такъв антисоциален грубиян беше способен да понесе самотата и несгодите на разузнаването в дълбините на неизследвания космос.
Уордън обаче прекаляваше дори в сравнение със себеподобните си. Оставаше за възможно най-кратки периоди сред цивилизацията — само колкото да презареди с гориво и да натовари припаси на кораба. И проникваше по-далеч и по-често от всеки друг търсач. Скъпоценните му находки достигнаха ненадминат рекорд и дори само с броя си. Това обаче не пречеше да вбесява шефовете с навика да смята намирането на нови светове за единствено свое задължение. Оставяше всичко друго, включително предварителния оглед и взимането на проби, на желаещите да се отправят към предадените от него координати. Не че изобщо не се занимаваше с дреболиите, но по принцип не изпращаше навреме сведенията на Конфедерацията.
Веднъж получиха от него сигнала „4AW“, предизвикал страхотно оживление — четири обитаеми планети около една и съща звезда! Нечувано явление, случайност извън всякакви статистически таблици. Зачакаха нетърпеливо да научат имената, с които немногословният търсач щеше да назове новите светове, както и първите им описания.
Щом получиха съобщението, веднага разбраха, че са се сбъднали най-лошите им предчувствия. Макар че този път Уордън спазваше правилата — изброяваше планетите според разстоянието до звездата.
„Харон. Прилича на ада.“
„Лилит. Във всяка райска градинка се крие по някоя змия.“
„Цербер. Доста кучешки вид има.“
И накрая:
„Медуза. Който ще живее тук, трябва да е с чакъл в главата.“
После предаде координатите, както и код, означаващ, че търсачът бе проучвал от разстояние, без да каца, макар правилникът да му позволяваше това. Последният сигнал гласеше само „ZZ“. Значи в системата имаше нещо твърде особено и се налагаше изследователите да проявят извънредна предпазливост…
Проклинаха Лудия Уордън, ала веднага организираха експедиция. Двеста учени, най-добрите и опитните в Експлоатацията, се качиха на кораба, съпровождан от четири тежковъоръжени кръстосвача. Знаеха, че Уордън почти винаги е прав, само дето научават причините за предупрежденията му твърде късно.