Късните новини
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #21
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Късните новини». Краткое содержание книги:
— Ама разбира се — пряко сили го иронизира Грязнов. — Малахов е паднал върху пушката и случайно е закачил спусъка. Станал е, препънал се е и пак е паднал. И така девет пъти. А другите са го гледали със скръстени ръце.
— Имало ли е други? — попита Турецки. — Нима знаеш нещо?
Грязнов сви рамене. И хукна към тоалетната.
А Турецки извади от джоба на предната седалка рекламната брошура „Аерошоп“ и с удоволствие се зачете. Откри нещо интересно и оживено помаха на стюардесата с бенката, като бодна пръст в брошурата:
— Какво мога да си поръчам оттука?
Когато Грязнов се върна, върху сгъваемата масичка стоеше бутилка коняк „Реми Мартен“.
— А сега — лукаво се усмихна Турецки, — ще лекуваме твоя вестибуларен апарат. Ще те направим космонавт. Можеш да бъдеш сигурен: знам една стара турска рецепта. Какво ще кажеш?
— Но ако пристигнем на градус — Грязнов по принцип не признаваше думата „долетим“, — това ще изглежда някак ненатурално. Или пък не? — оживи се той.
— Или! — изкомандва Турецки.
След половин час забележимо ободрилият се Грязнов безапелационно заяви:
— Все пак, каквото и да казваш, Саша, в последния случай ти се прояви като натурален глупак. Нали внимателно следих всичко: ти постоянно привличаше огъня върху себе като някой младок. Пита се — от какъв зор? Ако смяташ и занапред да ми се правиш на герой, по-добре си кажи веднага: поне ще имам време да те вкарам в релсите.
— Така ли било?
— Да, натурално така. Нямаш понятие от елементарна логика и хич не ти пука! Никога няма да станеш главен прокурор. Помниш ли поне какво значи дедукция, чел ли си като дете Конан Дойл?
— Случвало се е.
— Ами тогава го прочети пак, дявол да го вземе. Предупреждавам те, че в Сочи отначало ще събираме факти, няма да се бутаме между шамарите. Казвам ти, най-напред трябва да разполагаме с всички данни и чак след това да решаваме точно кои мерзавци ще въртим на шиш.
— Логично, мистър Холмс. Само че онова, за което говориш, се нарича индукция. А дедукцията е тъкмо обратният процес: извеждане на хипотеза, в която се проектират всички предходни събития. Или се напасват.
— Намекваш ли за нещо?
Турецки се усмихна и сви рамене.
Грязнов го погледна с леко помътнял поглед и рече:
— В оная история аз, натурално, нямах пръст. Но по-добре слушай какво ще ти кажа за ползата от виното!
Бутилката беше празна.
— Това е коняк — напомни му Турецки. — И то превъзходен.
— Няма значение. За ползата от коняка. Представи си само колко по-различен обрат щеше да добие историята, ако през седемнайсета година Ленин не беше имал възможност да се качи в бронираната кола? Индукция, нали? — И той поръча още една бутилка.
Спящият младеж в отсрещната редица така и не се събуждаше.
— Тая вече ще си я пиеш сам — предупреди Турецки. — Аз тепърва ще трябва да разговарям с аборигените. И като стана дума за бронираните коли… Дали пък няма да ни посрещнат някои местни шерлоковци?
През илюминатора вече се виждаше морето.
— Да ни посрещнат ли? — учуди се Грязнов. — И от къде на къде ти хрумна?
Многолюдна тълпа действително посрещаше пътниците на самолета с нескончаеми възгласи „браво“. Щракаха светкавици на фотоапарати, бръмчаха снимачни камери, шумяха касетофони.
— А не, хайде да изчакаме — каза Турецки, като придържаше Грязнов. — Кого ли може да посрещат така, да не би Киркоров?
— Ти сигурен ли си, че не посрещат нас?
Още щом на трапа се появи съненият млад мъж в скъпия костюм, тълпата ревна от възторг, залюшка се и настъпи страшна блъсканица.
— Господин Кафелников! — крещеше една лелка, притисната от колегите си журналисти. — Сочи се гордеят с вас! Или се гордее? Родният ви град е просто щастлив, че след като спечелихте откритото първенство на Франция, вие, Евгений, намерихте време…
Кафелников се мушна в неизвестно как озовалия се на пистата черен автомобил, който на секундата потегли и изчезна яко дим. Тълпата журналисти моментално се разпръсна. И пътниците вече мажеха спокойно да се качат с багажа си в пристигналия автобус.
Слънцето приличаше с всичка сила.
Вътре в аерогарата Турецки и Грязнов бяха посрещнати от слаб и загорял усмихнат мъж, който им се представи като Андрей Трофимов — майор от криминалната милиция. Беше с изтъркани дънки и спортна фланелка.