![Хладнокръвна ярост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/4/hladnokrvna-yarost-bg-download.jpg)
Хладнокръвна ярост [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #6
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-638-0
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хладнокръвна ярост [bg]». Краткое содержание книги:
ДГ (шепот): Не.
ЖГ: Майка ти знае ли, че се обаждаш, Мелиса?
ДГ: Не. Тя е…
ЖГ: Да, Мелиса?
ДГ: … добра.
ЖГ: Майка ти е добра?
ДГ: Да.
ЖГ: Значи не те е страх от мама, така ли?
ДГ: Да.
ЖГ: А от татко?
ДГ: Нямам татко.
Мълчание.
ЖГ: От някой друг ли те е страх?
ДГ: Не.
ЖГ: Знаеш ли от какво те е страх?
Мълчание.
ЖГ: Мелиса?
ДГ: От тъмното… от крадци… от разни неща.
ЖГ: От тъмно и от крадци. И от разни неща. Можеш ли да ми кажеш от какви неща, моето момиче?
ДГ: Ъъъ… от разни неща… от всякакви неща! (Плач.)
ЖГ: Добре, моето момиче, не затваряй. Ще ти помогнем малко. Само не затваряй, става ли?
Подсмърчане.
ЖГ: Става ли, Мелиса? Чуваш ли ме?
ДГ: Да.
ЖГ: Браво, моето момиче. А сега, Мелиса, знаеш ли адреса… улицата, на която живееш?
ДГ (изстрелва го много бързо): Съсекс Нол десет.
ЖГ: Може ли да го повториш?
ДГ: Съсекс. Нол. Десет. Сан Лабрадор. Калифорния. Девет-едно-едно-нула-осем.
ЖГ: Много добре. Значи живееш в Сан Лабрадор. Доста близо е до нас… до болницата.
Мълчание.
ЖГ: Мелиса?
ДГ: Има ли някой доктор, който да ми помогне? Но без инжекции.
ЖГ: Разбира се, че има, точно такъв доктор ще ти изпратя.
ДГ: (недоловимо)
ЖГ: Какво каза, Мелиса?
ДГ: Благодаря.
Пропукване и след това тишина. Спрях магнетофона и набрах номера, който ми бе написала Ийлин Уагнър. Обади се писклив мъжки глас.
— Дом Дикинсън.
— Госпожа Дикинсън, моля. Обажда се доктор Делауер, по повод на Мелиса.
Покашляне.
— Госпожа Дикинсън не може да се обади, докторе. Обаче ми нареди да ви кажа, че Мелиса може да идва в кабинета ви всеки делничен ден между три и четири и половина.
— Знаете ли кога мога да разговарям с нея?
— Не, опасявам се, че не знам, доктор Делауер. Но ще я уведомя за вашето обаждане. Това време удобно ли е за вас?
Проверих си бележника с графика.
— Какво ще кажете за сряда? В четири часа.
— Много добре, докторе. — Той издиктува адреса ми. — Това ли е адресът?
— Да. Но бих искал да говоря с госпожа Дикинсън, преди Мелиса да дойде тук.
— Ще я уведомя за това, докторе.
— Кой ще доведе Мелиса?
— Аз, сър.
— Вие сте?…
— Дъчи. Джейкъб Дъчи.
— А връзката ви с…
— Аз работя за госпожа Дикинсън, сър. А сега относно хонорара ви. Имате ли някакви предпочитания относно начина на заплащане?
— С чек би било добре, господин Дъчи.
— А самият хонорар?
Казах му почасовата си тарифа.
— Много добре, докторе. Довиждане, докторе.
На другата сутрин в офиса пристигна стандартен кафяв плик, донесен от куриер. Вътре имаше по-малък розов плик, а в него чек, сгънат в розова бланка.
Чекът беше за 3000 долара и бе анотиран „Лечение за Мелиса“. По цените ми за 1978-а това правеше повече от четиридесет сеанса. Парите бяха изтеглени от спестовна сметка към Първа фидуциарна банка в Сан Лабрадор. В горния ляв ъгъл на чека бе напечатано:
Р. П. ДИКИНСЪН, попечител
СЕМЕЕН ТРЪСТ ДИКИНСЪН UDT 11.05.71
10 СЪСЕКС НОЛ
САН ЛАБРАДОР, КАЛИФОРНИЯ 91108
Бланката бе от плътна хартия, сгъната на две, с воден знак. Разгърнах я.
В горния край с черни релефни букви бе изписано:
А по-надолу, с четлив и изящен почерк:
Уважаеми доктор Делауер,
Благодаря ви, че се съгласихте да видите Мелиса.
Ще ви се обадя.
Искрено ваша,