Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кървава разходка [bg]
Кървава разходка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кървава разходка [bg]

Электронная книга - «Кървава разходка [bg]». Краткое содержание книги:

В Западен Лос Анджелис са извършени няколко потресаващи убийства. Несвързаните думи на един от дългогодишните пациенти на психиатрията „Старкуедър“ сякаш ги предсказват. На пръв поглед между жертвите няма нищо общо, но детектив Майлоу и неговият сътрудник д-р Делауер имат друго усещане. По пътя към истината двамата професионалисти попадат в капан от семейни тайни, мъст, омраза и коварство както между стените на психиатрията, така и по улиците на Ел Ей, където смъртта, наркотиците и сексът понякога се превръщат в стока.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 179
Перейти на страницу:

— Във ФБР смятат, че избождането на очите подсказва нещо повече от случайна среща.

— Изпратих на ФБР формуляра с данните от местопрестъплението и получих шаблонен отговор и препоръка да търся убиеца сред познатите му. Проблемът е там, че не мога да открия никакви приятели на Дада. Той е бил в Калифорния само от девет месеца. Може би това, че е работел на две места, му е пречило да води социален живот.

— Или пък е водил двойствен живот.

— Искаш да кажеш, че е бил гей? Не мисля, че това би останало скрито от мен, Алекс.

— Не непременно гей — отговорих аз. — Просто смятам, че е имал свой таен живот.

— Какво те кара да мислиш така?

— Образцовите наематели не излизат на улицата, за да ги разрежат наполовина.

Той изръмжа. Отпихме отново. Всички сервитьорки бяха пищни блондинки, които носеха бели селски блузи и дълги поли. Нашата имаше акцент. Чехословакия, отговори тя на Майлоу, когато я попита откъде е; после предложи да отреже крайчето на пурата му, но той вече го бе отхапал. Беше средата на лятото, но в камината гореше газова уредба. Климатик поддържаше помещението леденостудено. На бара имаше други две хубавици, които приличаха на проститутки. Мъжете с тях изглеждаха нервни.

— Толъка Лейк е на един хвърлей от Холивуд — казах аз.

— Освен това е близо до студията „Бърбанк“. Дада може би се е опитвал да си създаде връзки, за да му дадат роля.

— И аз си го помислих. Но дори да си е намерил някаква работа, тя не е била в студията. Открих обява от „Уийкли“ в джоба на едно от саката му. Дребен шрифт, съобщение за набиране на актьори за някакъв буламач, наречен „Кървава разходка“. Прослушването е било месец преди смъртта му. Опитах се да издиря компанията, пуснала обявата. Посоченият телефонен номер се оказа изключен, но по онова време е принадлежал на някаква фирма, наречена „Тин Лайн Пръдакшънс“. Това пък ме отведе до някакво бюро с телефонен секретар, което вече не обслужваше „Тин Лайн“. Адресът, който имаха, беше пощенска кутия във Винис, отдавна закрита, без да са оставени други координати. Никой в Холивуд не е чувал за „Тин Лайн“, сценарият не е бил регистриран в която и да е от гилдиите, няма никакви доказателства, че такъв филм някога е бил направен. Разговарях с Питра Конър от Холивуд. Тя каза, че индустрията е пълна с такива компании еднодневки, повечето покани за прослушване на актьори не водят доникъде.

— „Кървава разходка“ — повторих аз.

— Да, знам. Но това е било цял месец преди убийството и аз не се занимавах повече с тази история.

— А другата работа на Ричард? Къде е детската градина?

— „Пико и Доъни“.

— Какво е правил там?

— Забавлявал е малчуганите с различни игри. Нередовна работа, най-вече на празненствата по повод на нечий рожден ден. Директорът на градината каза, че Дада бил чудесен младеж — търпелив, открит, вежлив. — Той изпи уискито си на един дъх. — Някакъв проклет скаут — и да го нарежат така! Би трябвало да има нещо друго!

— Някой склонен към убийство хлапак, изнервен от дългото чакане на опашката за „Лунния скок“.

Майлоу се засмя, изучавайки дъното на чашата си.

— Каза, че Дада е изпращал пари вкъщи — обадих се аз. — Къде е това?

— В Денвър. Бащата е дърводелец. Майката преподава в училище. Пристигнаха няколко дни след като беше убит. Извънредно свестни хора, покрусени, но не можеше да им се помогне. Ричард спортувал, получавал четворки и петици, участвал във всички пиеси, поставяни в училището. Прекарал две години в колеж, намразил го и започнал да работи при баща си.

— Значи има известни дърводелски умения — може би е срещнал убиеца в някакъв подобен курс.

— Никога не е посещавал курсове от какъвто и да е вид, доколкото успях да открия.

— Син на дърводелец, при това разрязан с трион — казах замислено.

Той остави чашата си, като се постара да го направи безшумно. Очите му бяха втренчени в мен. Обикновено искрящо зелени, сега те изглеждаха сиво-кафяви на замъглената от тютюневия дим светлина. Едрото му лице беше толкова бледо, сякаш бе напудрено, бяло като бакенбардите му. Белезите от акне, нашарили кожата на страните, брадичката и челото му, изглеждаха по-дълбоки и по-жестоки от всякога.

Майлоу отметна косата от челото си.

— Добре — каза извънредно тихо. — Като оставим настрана изтънчената ти ирония, как да разбирам това за триона?

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)