Смъртоносни машини [bg]

Валънтайн кимна отново. Очите му бяха мили и тъжни.

— Те бяха добри историци, Томас. Надявам се да станеш като тях.

— О, да, сър! — отвърна момчето. — Имам предвид… че аз също се надявам!

Замисли се за бедните си майка и баща, които бяха намерили смъртта си под срутилата се частично на долния етаж улица „Чийпсайд“. Никой досега не беше говорил така за тях и очите на Том се изпълниха със сълзи. Имаше чувството, че може да каже всичко на Валънтайн, абсолютно всичко, и тъкмо щеше да сподели колко много му липсваха родителите му и колко самотно и скучно начинание беше да си чирак трета степен, когато в кабинета влезе някакъв вълк.

При това много голям бял вълк. Той се появи на вратата, която водеше към склада. Животното забеляза Том и се спусна към него с оголени жълти зъби.

— Аааа! — изпищя момчето и се качи на един стол. — Това е вълк!

— О, дръж се прилично! — разнесе се момичешки глас и миг по-късно се появи и самото момиче. То се наведе над вълка и погали меката козина под муцуната му. Злобните кехлибарени очи се притвориха доволно, а опашката забрули дрехите му. — Не се безпокой — засмя се то и му се усмихна. — Той е агънце. Така де, наистина си е вълк, ама е кротък като агънце.

— Том — започна Валънтайн, а очите му проблясваха развеселени, — запознай се с дъщеря ми Катрин и с Куче.

— Куче?

Момчето слезе от стола. Чувстваше се глупаво и все още беше малко изплашен. Помисли си, че този звяр е избягал от Съркъл парк.

— Това е дълга история — отвърна Валънтайн. — Катрин живееше в града сал Пуерто Анджелис, докато навърши пет години. След това майка ѝ почина и я изпратиха да живее с мен. Донесох Куче като подарък за нея от експедицията си до Ледената пустош, но по това време Катрин все още не говореше много добре англиш и не беше чувала за вълци, затова, като го видя за първи път, го нарече „Куче!“, и така си му остана.

— Той е напълно питомен — заяви момичето, като продължаваше да се усмихва на Том. — Татко го намери, докато беше още малко вълче. Наложило се да застреля майка му, но нямал сърце да стори същото с бедното Куче. Най-много обича да го галят по корема. Куче, имам предвид, не татко. — Катрин се засмя. Косата ѝ беше прелестно дълга и черна, а сивите очи и бързата ѝ зашеметяваща усмивка бяха наследени от баща ѝ. Тя беше облечена в тесни копринени панталони и широка туника, които бяха писъкът на модата в Хай Лондон това лято. Том се опули насреща ѝ. Беше виждал снимки на дъщерята на Валънтайн, но досега не беше осъзнавал колко е красива.

— Виж — каза Катрин, — Куче те харесва!

Вълкът се беше приближил до Том, за да подуши туниката му. Опашката му се мяташе наляво-надясно, а розовият му език облиза пръстите на момчето.