Истанбулска загадка [bg]

Заспах чак когато първите лъчи на зората обагряха лондонския хоризонт. Цяла нощ мислих за станалото. Един спомен се повтаряше безконечно в съзнанието ми.

В деня преди той да излети за Истанбул — само преди седмица — Алек се наведе към мен и прошепна:

— Знаеш ли, че дяволът е затворен в клетка под „Света София“, шефе? Да се надяваме, че няма да го обезпокоим, а?

Аз се разсмях. Такива суеверия изглеждаха абсурдни в лъскавите ни стъклени офиси в Оксфорд.

Когато се събудих, веднага потърсих номера на Бересфорд-Елис. Беше осем часът, но не ми пукаше.

Бересфорд-Елис държеше на стената си свои снимки с известни хора. Имаше една с Дейвид Камерън, друга — с ректора на университета, където бе работил, преди да дойде при нас, трета — с Нелсън Мандела, и още една с шефа на Американската служба по геология. Беше толкова добър в изкачването по социалната стълбица, че трябваше да напише докторска дисертация по темата. Черешката на тортата бе, че можеше да му се вярва толкова, колкото на политик в предизборна кампания…

Когато другите основатели решиха да наемат квалифициран мениджър, за да ръководи института, тъй като всеки от нас бе погълнат от своите проекти, аз не възразих. Айрийн беше починала едва преди месец. Наемането на Бересфорд-Елис изглеждаше добра идея.

Скоро открих, че притежава изумително желание да използва бизнес жаргон. Вече нямахме проекти, а „инициативи за сътрудничество“ или „актуализация на изследователските стойности“. И проявяваше остра критичност към всяка „инициатива“, към която бях съпричастен, откакто той дойде при нас. Работата, която свършихме в Бавария за идентифициране на селища от Бронзовата епоха от сателитни образи, според него не идентифицирала селища от целевия период. А разработката ни за изпробване на сигурността в Ню Йорк, поръчана от голяма американска банка, не била рентабилна. Изглежда, искаше само проекти, които ни подсигуряваха незабавно големи договори.