Марсианецът [bg]

Бакалавърската си степен получих в Чикагския университет. Половината студенти по ботаника бяха хипита, които вярваха, че могат да върнат света към един по-природосъобразен начин на живот. Незнайно как да изхранят седем милиарда гърла, като събират грудки и диви плодове. Основното им занимание беше как по-добре да отглеждат марихуана. Не ги харесвах. Интересът ми към ботаниката винаги е бил чисто научен, нищо общо с простотиите за Новия световен ред.

Когато събираха растителни отпадъци в компостери и се опитваха да консервират всеки грам жива материя, аз им се смеех. „Глей ги тъпите хипита! — злорадствах. — Колко са жалки — опитват се да симулират сложна глобална екосистема в задния си двор.“

Естествено, в момента аз правя същото. Запазвам всеки грам биологична материя, който ми попадне. Нахраня ли се, отпадъците отиват в кофата, която приспособих за компостер. Колкото до другия биологичен материал…

Подслонът е оборудван със сложни тоалетни. Изпражненията се изсушават при вакуум, събират се в найлонови пликчета и се изхвърлят на повърхността.

Вече не!

Нещо повече, дори направих обход, за да събера пликчетата със сушени лайна, изхвърлени преди колегите ми да излетят. Понеже бяха напълно изсушени, тези изпражнения не съдържаха никакви бактерии, но все пак имаха сложни протеини, които можеха да послужат за тор. Ако добавех към тях вода и живи бактерии, нормалната им популация бързо щеше да се възстанови.

Намерих голям контейнер, сипах малко вода и добавих сухите изпражнения. След това периодично добавям собствените си фекалии. Колкото по-гадно мирише, толкова по-добри неща се случват. Вонята означава, че бактериите си вършат работата!

Щом събера малко марсианска почва и я донеса в Подслона, ще я смеся с изпражненията и ще я разстеля на пласт. Отгоре ще поръся със земната почва. Може би си мислите, че тази стъпка не е толкова важна, но грешите. В земната почва живеят десетки видове бактерии, които са ключови за развитието на растенията. Те ще се разпространят и размножат като… ами, като бактериална инфекция.

Само след седмица марсианската почва ще е готова за семената. Но аз няма да бързам със засяването. Ще разстеля готовата почва върху два пъти по-голяма площ. Тя ще „инфектира“ новата марсианска пръст. След още седмица отново ще удвоя площта. И така нататък. Естествено, през цялото време ще добавям нов тор, разбирайте изпражнения, към начинанието си.

Задникът ми участва на равна нога с мозъка ми в плана за оцеляване.

Това не е някаква нова идея, която съм родил в пристъп на гениалност. Хората от десетилетия размишляват как да превърнат мъртвата марсианска пръст в плодородна почва. Аз просто съм първият, който ще го пробва експериментално и в реални условия.