Без светлина [bg]

— Той пак погледна колата на Тислър.

— Той беше детектив, нали? — попита Тордела.

— Да.

— По служба ли е бил тази вечер?

— Боже мой, ще ми се да знаех — рече Грейвър.

Тордела кимна. Големите му тъмни очи бяха сериозни и въпреки тревогата придаваха спокоен израз на лицето му. — Към коя секция?

— Организирани престъпления. — Грейвър знаеше как навярно звучи това, загатващо толкова много.

Тордела отново кимна замислено.

— Хората от СВО са тръгнали насам — каза той.

Специалният вътрешен отдел автоматически се занимаваше с всякаква стрелба, свързана с полицейски служители. Този случай щеше да предизвика инфаркт у Джек Уестрейт.

— И капитан Кац също е тръгнал — добави Тордела. Имаше предвид Хърб Кац, съответният по ранг на Грейвър от отдел „Убийства“. — Лейтенантът беше вече поел към Кашмиър Гардънс — обясни Тордела.

Това нямаше значение, Кац при всички случаи щеше да бъде повикан. А Кац навярно вече се бе обадил на Джек Уестрейт, който като помощник-началник на следователските служби беше шеф както на Грейвър, така и на Кац. Но Уестрейт нямаше да дойде в тъмното буренясало поле. Неговото царство беше в сферата на словесните лабиринти и политиката, а не сред събитията. Разбира се, той щеше да побеснее заради този случай, дори щеше да изпадне в паника, но по съвсем различни причини.

— Какво ти е мнението? — попита най-после Грейвър. Искаше да разбере интуитивната реакция на Тордела, усещането на опитния детектив от мястото на произшествието.

— Е, самият аз скоро пристигнах — подчерта той, поклащайки глава, — но без да зная нещо повече по случая, само като гледам, склонен съм да мисля, че е самоубийство.

Грейвър почувства облекчение, но само за миг. Все пак в този момент беше благодарен и за такъв временен отдих. Известно време двамата мълчаха и гледаха как жената от криминалния екип снима с видеокамера колата отвън и отвътре, от най-различен ъгъл и перспектива. Когато тя свърши, Грейвър усети, че детективът го гледа. Той се обърна към него. Хлътналите очи на Тордела бяха безстрастни, беше захапал мустака си в единия край.

— Добре, да погледнем — каза Грейвър.

Тордела наведе глава и двамата тръгнаха към колата на Тислър. Макар да не бе валяло толкова много, че да се разкаля, бе доста влажно и по обувките на Грейвър се полепи пръст. Тордела го спря зад жълтата лента, опъната пред отворената врата между две колчета, забити в калта.

— Все още търсим нещо ей там — каза той и посочи неопределено от другата страна на лентата.

Осветен от фаровете на патрулната кола, Грейвър виждаше крака на Тислър под волана, стъпалото му стърчеше навън през отворената врата, а тялото му се бе свлякло към пасажерската седалка. Лъчите осветяваха прозореца до мястото на шофьора и сякаш разпалваха ръждивите пръски върху стъклото, които бяха част от съдържанието в главата на Тислър.