Сянката на чинара [bg]

— Какво правя? — попита Пратър.

Помощник-шерифът имаше дразнещия навик да повдига на висок глас многозначителен въпрос на закуска и после да млъква. Той знаеше подробностите и мръсотията и винаги опипваше почвата да провери дали някой няма да добави още нещо.

— Говориш в минало време. Попита: „Познаваше ли го?“, а не „Познаваш ли го?“, което би означавало, разбира се, че той е жив. Нали?

— Май да.

— Е, какво се е случило?

Анди Фър, механик в сервиза на „Шевролет“, отговори високо:

— Вчера се е самоубил. Намерили го да виси от едно дърво.

— Оставил бележка, както си му е редът — добави Дел, връхлитайки с каната кафе.

Заведението беше отворило преди час, следователно Дел несъмнено знаеше за кончината на Сет Хъбард толкова, колкото и всички останали.

— И какво пишело в бележката? — попита спокойно Джейк.

— Не мога да ти кажа, миличък — изчурулика тя. — Това е между мен и Сет.

— Ти не познаваше Сет — възрази Пратър.

Дел определено беше жена с минало и имаше най-острия език в града.

— Навремето спах със Сет — веднъж, може би два пъти. Вече не помня.

— Е, при толкова много мъже… — подметна Пратър.

— Да, ама ти никога няма да припариш до мен, старче — сряза го тя.

— Май наистина не помниш — изстреля Пратър и неколцина се засмяха.

— Къде е била бележката? — попита Джейк, мъчейки се да обърне разговора.

Пратър натъпка в устата си цяла палачинка, подъвка и отговори:

— На масата в кухнята. Сега е при Ози, той още разследва, ама почти няма какво. Хъбард отишъл на църква, всичко изглеждало наред, после се върнал, взел стълба и въже и направил каквото направил. Един от работниците му го намерил към два часа вчера следобед, увиснал под дъжда. Издокаран с официалния си неделен костюм.

Интересно, необичайно и трагично, но Джейк не успя да се натъжи за този непознат човек.

— Защо го е направил? — попита Анди Фър.

— Не знам — отговори Пратър. — Според мен Ози го познаваше, ама не говори много.

Дел им доля кафе.

— Не го познавах добре — заяви тя с ръка на хълбока. — Обаче моя братовчедка е близка с първата му жена — имал е две — и според първата Сет притежавал доста земя и пари. Жената казва, че той не парадирал с богатството си, бил потаен и не се доверявал на никого. Освен това бил гадняр, ама жените все така казват след развода.

— Ти би трябвало да знаеш — обади се Пратър.

— Знам, старче. Знам много повече от теб.

— Оставил ли е завещание? — попита Джейк.

Работата по легализирането на документи в съда не му беше от любимите, но ако наследството беше голямо, някой в града щеше да получи приличен хонорар. Работата беше предимно с документи и с едно-две явявания пред съда — проста и доста скучна.