Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Селена се загледа след своята приятелка и се усмихна.
— Само почакай, докато видиш какъв подарък съм ти приготвила — прошепна тя и като вдигна падналата книга, прокара пръсти по меката гравирана кожа, махайки няколко парченца пръст, които бяха полепнали по нея.
След това я отвори и се взря в страхотната рисунка и очите, които макар и черно-бели, оставяха впечатление за наситено, кобалтово синьо.
Като никога заклинанието й щеше да подейства. Сигурна бе в това.
— Ще я харесаш, Джулиън — прошепна Селена, проследявайки с пръст очертанията на съвършеното тяло. — Но трябва да те предупредя, че е в състояние да изкара от равновесие и светец. А да преодолееш защитните й бариери ще бъде също толкова трудно, колкото и да се проникне в Троя. И все пак смятам, че ако изобщо някой може да й помогне да открие себе си, това си ти.
Селена почувства как книгата под ръката й се стопля и инстинктивно разбра, че по този начин той изразява съгласието си с нея.
Грейс я смяташе за луда заради вярванията й, ала като седма дъщеря на седма дъщеря и с циганска кръв във вените си, Селена знаеше, че на този свят има неща, които не могат да бъдат обяснени. Потоци загадъчна енергия, които се лееха необезпокоявани и само чакаха някой да ги вкара в русло.
А тази вечер имаше пълнолуние.
Селена прибра томчето на сигурно място в своята количка и я заключи, твърдо убедена, че съдбата бе пожелала тя да го открие в онази книжарница. Усетила го бе да я вика, още щом се доближи до рафта, където то стоеше.
И тъй като тя самата бе щастливо омъжена от две години, веднага разбра, че не е предназначено за нея и че просто я използва, за да стигне там, където трябва.
При Грейс.
Усмивката на Селена стана още по-широка. Само си представете някой толкова привлекателен да бъде ваш любовен роб в продължение на цял месец!
О, да, очертаваше се рожден ден, който Грейс щеше да помни до края на живота си.
2
Няколко часа по-късно Грейс отвори с въздишка вратата у на двуетажната си къща и пристъпи в излъскания вестибюл. Остави пощата върху антикварната масичка до стълбите, след което заключи входната врата и пусна ключовете до купчинката с писма.
Докато събуваше черните си обувки на високи токчета в оглушителната тишина, усети как в гърлото й засяда буца. Всяка вечер следваше все същата еднообразна програма. Прибираше се в празния си дом, оставяше писмата на масичката, с тежка стъпка изкачваше стълбите, преобличаше се, хапваше нещо леко, преглеждаше пощата, четеше известно време, обаждаше се на Селена, проверяваше дали няма съобщения и си лягаше.
Селена имаше право — животът й беше кратък, скучен трактат върху монотонността.
Само на двайсет и девет години, Грейс вече бе уморена от него.
По дяволите, дори Джейми, онзи, който все си бъркаше в носа, вече като че ли не й изглеждаше чак толкова зле.
Е, добре де, може би не точно Джейми и определено не носът му, но несъмнено там някъде имаше и мъж, който не беше пълен кретен.
Нали така?
Докато се качваше по стълбите, Грейс реши, че да живее сама не е чак толкова ужасно. Така разполагаше с предостатъчно време, което да посвети на любимите си занимания.
Или поне — с предостатъчно време, за да се захване с такива, каза си тя, докато отиваше към спалнята. Някой ден наистина трябваше да си намери хоби.
Тя прекоси стаята, пусна обувките до леглото и се преоблече.
Тъкмо бе вдигнала косата си на опашка, когато на входната врата се позвъни и тя отиде да отвори.
В мига, в който я видя, Селена изсумтя:
— Това ли смяташ да носиш?
Грейс сведе поглед към прокъсаните си дънки и прекалено голямата тениска.
— Откога те е грижа как изглеждам?
И тогава я забеляза, мушната в огромната плетена чанта, с която Селена обикновено ходеше на пазар.
— О, не! Пак ли тази книга!
Лицето на Селена придоби леко раздразнено изражение.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Грей си?
Грейс вдигна очи към тавана, сякаш в търсене на помощ отгоре. За съжаление така и не я получи.
— Какъв? Че при пълнолуние не пощурявам и не предлагам пухкавото си, луничаво тяло на първия срещнат мъж?
— Проблемът ти е, че не знаеш колко си сладка в действителност.
Докато Грейс я зяпаше, поразена от подобна крайно нетипична забележка, Селена занесе книгата в дневната и я постави на малката масичка, след което извади бутилка вино от чантата си и се отправи към кухнята.