Рестарт [bg]

Продължавам:

— Знам, че повечето от вас са неспокойни. Виждате новия директор. Не знаете какво да очаквате. Питате се дали „Тао“ ще оцелее. Чудите се дали сте лично застрашени.

Думите ми най-сетне започват да намират почва. Хората ме гледат очаквателно. Наистина се чудят.

— Е, няма да ви лъжа. Промени ще има. Трябва да има. Трябва да работим по-усърдно. Нужно е да работим по-умно. Налага се — няма да го увъртам — налага се да правим повече пари.

Изричам тези думи бавно, оставям пауза, за да стигне смисълът им до съзнанието на присъстващите. Не че съобщавам някаква новина — това, че бизнесът има за задача да прави пари, но ще се изненадате колко често това се пренебрегва. Задържали се на една работа по-дълго от две години, хората са склонни да забравят. Престават да мислят за компанията като за бизнес начинание и започват да гледат на нея като на дневна забавачница за възрастни — тя става място, където ходят да се занимават с нещо между уикендите. Напълно забравят, че бизнесът има само една цел — не да ги забавлява, не да им запълва ежедневието. А да прави пари. И то за някого другиго. Толкова!

— Но има и добри новини — продължавам аз. — Фактът, че съм тук, означава, че някои важни хора продължават да вярват в „Тао”. Ако не беше така, инвеститорите нямаше да ме назначат. Щяха да вдигнат ръце. Щяха да врътнат ключа на това място и да приключат с него.

Това не е самата истина. В действителност те почти бяха пуснали кепенците. Когато Чарлз Адамс, предишният главен изпълнителен директор на „Тао“, една сутрин не се явил на работа и след това се разбрало, че е изчезнал безследно, инвеститорите бяха дошли на косъм до решението да затворят компанията. И само благодарение на това, че случайно се бях натъкнал на Тад Билъпс в „Ил Форнайо“, където той не можеше да се скрие зад секретарката си и аз можех неотстъпчиво да го моля за работа — за каквато и да е работа — сега се намирах тук. Тад е председател на борда в „Тао“ и съсобственик на „Бедрок Венчърс“ — инвестиционната фирма, притежаваща повечето акции на компанията и наливаща капитал в нея. По-важното беше, че някога, като студенти в „Баркли“, с Тад бяхме съквартиранти. Познаваме се отдавна. И Тад ми е длъжник.