Убийството на прислужницата [bg]

– Жалко, че разговорът не беше на нивото на храната. Изслушахме лекция от мис Лидъл за социалните последици от извънбрачното забременяване. Ти какво мислиш за Сали, Марта?

Стивън знаеше, че това не е най-добрият въпрос. Дебора никога не би го задала.

– Изглежда доста мълчалива – призна Марта, – но разбира се, това са още първите ѝ дни. Мис Лидъл много я похвали.

– Според мис Лидъл – каза Дебора, – Сали е пример за всички добродетели, освен една, но това е пропуск на природата, която в тъмното не успява да разпознае, че това момиче е завършило гимназия.

Стивън беше силно изненадан от горчивината в гласа на сестра си.

– Не знам дали цялото това образование е хубаво нещо за една прислужница, мис Дебора. – Марта успя да даде да се разбере, че тя самата беше успяла прекрасно в живота и без образование. – Надявам се само, че знае какъв късмет има. Господарката дори ѝ даде нашето детско креватче, на което и двамата сте спали.

– Е, вече не спим на него. – Стивън се опита да скрие раздразнението в гласа си. Достатъчно бяха говорили за Сали Джъп! Само че никой не можеше да прекъсне Марта. Все едно че тя лично беше осквернена, а не само семейното креватче.

– Ние винаги сме се грижили за това креватче, д-р Стивън. Пазеше се за внуците.

– По дяволите! – извика Дебора. Тя избърса разлятото мляко от пръстите си и остави чашата на подноса. – Човек не бива да брои внуците си, преди да са се излюпили – нито да мисли за това. Брат ми вероятно ще се събере с чевръста и едрогърда медицинска сестра, която ще предпочете да си купи ново, удобно креватче от Оксфорд Стрийт. Благодаря за топлата чаша, мила Марта. – Независимо от усмивката това беше покана да напусне.

Последните пожелания за лека нощ бяха казани и същите внимателни стъпки заслизаха по стълбите. Когато заглъхнаха, Стивън каза:

– Горката стара Марта. Толкова сме свикнали с нея, че почти не я забелязваме, а тази слугинска работа вече ѝ идва много. Трябва да помислим как може да получава пенсия.

– Пенсия откъде? – Дебора отиде пак при прозореца.

– Поне сега има кой да ѝ помага – Стивън се опита да спечели време.

– Стига да се окаже, че от Сали има повече полза, отколкото неприятности. Мис Лидъл смята, че бебето ѝ е изключително добро. Но всяко бебе, ако не плаче две нощи от всеки три, го обявяват за изключително добро. Освен това има и пране. Сали едва ли може да помага много на Марта, ако прекарва половината сутрин в пране на пелени.