Хаос [bg]

Ролф непрекъснато се озърташе, за да се увери, че никой не се приближава откъм пътя. Никой не идваше, разбира се. Според плана той и двамата други членове на „Фойер“1 бяха паркирали до пътя и бяха навлезли в гората, докато пазачите пиеха кафе. Глупави дърдорковци!

Безцветните очи на Ролф бяха нащрек, а тънките му безцветни устни — плътно присвити. Това също беше част от обучението му. Беше тренирал упорито, докато овладее мигателния си рефлекс. Всеки боец изчаква противникът му да примига и в този момент атакува. Беше се научил също така да тренира със затворена уста. Един стон би открил на противника, че ударът му е попаднал в целта. А ако езикът ти е изплезен — мигновен удар под брадичката и ще си го прехапеш.

Ролф почувства прилив на гордост, вслушвайки се в гласовете на мошениците, педалите и богаташите на снимачната площадка от другата страна на хълма. Всичките щяха да изгорят в пламъците на „Фойер“. Някои още днес, останалите — по-късно. Но каквото и да се случеше, световното видение на Der Fuhrer щеше да се осъществи чрез хора като Карин и великия хер Рихтер.

Главата на младежа беше покрита с набола четина, която едва скриваше огненочервената свастика, врязана в скалпа му. Потта се стичаше в очите му, но той не я забелязваше. Карин държеше много на военните формалности и нямаше да одобри, ако той избършеше веждите си или се почешеше. Единствено на Манфред бяха позволени такива волности, макар че и той рядко се възползваше от тях. Ролф обожаваше дисциплината. Карин твърдеше, че без нея той и другарите му били „като отделни звена, несвързани в една верига“. И беше права. Навремето, когато се събираха в банди по трима, четирима или петима, Ролф и приятелите му бяха нападали отделни врагове, но никога вражеска група. Никога полицията или специализираните за борба с тероризма части. Тогава не знаеха как да канализират гнева и яростта си. Карин обаче щеше да промени тази ситуация.

Вдясно от Ролф, зад дъба, Карин Доринг приключваше със свалянето на униформата на Вернер, а едрият Манфред Пайпър бързаше да я нахлузи. След като трупът беше разсъблечен до бельо, двайсет и осем годишната жена го завлече през гъстата трева зад един голям камък. Ролф не предложи помощта си. Нали тя му бе наредила да застане на пост.

С крайчеца на окото си видя как Манфред с мъка навлича чуждите дрехи. Планът предвиждаше Карин и един от мъжете да се приближат до снимачната площадка, от което следваше, че единият от тях трябва да има — външния вид на охранител от „Зихерн“. И след като пазачът беше широкоплещест и дебел, и дума не можеше да става Ролф да го имитира. Така че Манфред пое тази задача, макар че ръкавите му се оказаха къси, а яката — тясна.

— Гледахте ли как ни приближаваше хер Даговер — каза Манфред, докато закопчаваше с усилие униформата.