Кармила

Прислужниците в хола чакаха, за да я приемат и тя бе отведена към стаята й. Салона, в който обикновено стояхме и служеше за наша гостна, беше просторен, с четири прозореца и гледаше към рова, подвижния мост и към горския пейзаж, който току-що описах.

Помещението беше облицовано в резбовано дърво от дъб, с огромни шкафове, а столовете тапицирани с алено кадифе от Утрехт. Стените бяха покрити с гоблени, обградени от огромни златни рамки, фигурите по тях бяха в естествена големина, облечени в стари и много интересни костюми, а представените сюжети ловни — лов с ястреби и соколи, и най-вече празнични. Не бе толкова недостижимо човек да се чувствува изключително удобно. Тук ние пиехме чай и баща ми с неговите патриотични наклонности настояваше тази национална напитка да присъства редовно на масата, наред с нашето кафе и какао.

Тази нощ ние отново седнахме там и при запалени свещи обсъждахме приключението от вечерта. Госпожа Перодон и госпожица дьо Лафонтен присъстваха в нашата компания. Младата непозната, едва легнала в леглото си, бе потънала в дълбок сън и тези дами я бяха оставили на грижите на една прислужница.

— Как намирате нашата гостенка? — попитах аз веднага щом госпожата влезе. — Разкажете ми всичко за нея!

— Харесвам я изключително много! — отговори госпожата. — Тя е, според мен, най-красивото създание, което някога съм виждала. На твоите години е и е толкова нежна и хубава!

— Тя е невероятно красива — намеси се госпожицата, която бе надникнала за миг в стаята на непознатата.

— И какъв сладък глас! — добави госпожа Перодон.

— Забелязахте ли една жена в каретата, която не излезе от нея след като тя бе изправена отново? — запита дьо Лафонтен. — Тя само гледаше от прозореца.

— Не, не сме я видели.

Тогава госпожица дьо Лафонтен описа една отвратителна черна жена, с нещо като цветен тюрбан на главата, която гледала през цялото време от прозореца на каретата, поклащайки глава и хилейки се подигравателно към дамите. Била с блестящи очи и огромни бели очни ябълки, а зъбите й били стиснати като при силна ярост.

— Забелязахте ли злите погледи на глутницата от слуги? — попита госпожата.

— Да! — каза баща ми, който току-що бе влязъл. — Грозни, презрени хора! Такива още не бях виждал през живота си. Надявам се, че няма да успеят да оберат бедната дама в гората. Те са умни негодници, въпреки всичко, организират се само за минута.

— Смея да кажа, че са изтощени от твърде дългото пътуване — каза госпожата. — Освен че изглеждаха зле, техните лица бяха странно слаби, тъмни и мрачни! Много съм любопитна, признавам, но се осмелявам да кажа, че младата дама ще ни разкаже всичко за това утре, ако се е възстановила достатъчно.