Случаят „Протей“

Постепенно се унесе, разтвори се сякаш в миналото и се превърна в малка безпомощна кукла, забравена в тъмна кутия, сред изпотрошени играчки.

Малко момиченце с руси коси приближава, изважда я, прегръща я, люлее я. Дълго играе момиченцето с куклата си, но това занимание му омръзва. То я захвърля, след това пак я взема и ядосано от нещо, започва да удря куклата, да скубе косите й, да чопли очите й. Андроника, сънуваща, че е безпомощна кукла, изведнъж горещо пожелава майката да е наблизо, та да накаже детето. Куклата в този миг мисли и чувства като майка. Детето трябва да бъде наказано не заради няколко синтетични косъма, а заради самото дете. Импулсът в съня на Андроника не е да спаси себе си, а него — детето, от жестокост и безчувственост.

Сепна се. Отговорът на задачата блесна пред нея. Протей бе наказал Фок не в самозащита, а за да защити доктора от самия него. Да защити достойнството си на негово творение.

Събуди се напълно. Скочи. Та всяка майка, без да пресича времето и пространството на Галактиката, без да учи диагностична кибернетика и биошахмат, знае тази проста истина…

На прозореца е тежко пърхане долетя бухал. Това беше Протей. Гледаше я с кръгли, немигащи очи и кимаше одобрително.

Андроника му се усмихна и посегна към телефона.

— Искам да издиктувам телеграма до Центъра.

Електрическото ехо повтори думите й и те затрептяха, придружени от писукания и вой на пресичащи се свръхскоростни вълни.