Твоята целувка
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Твоята целувка». Краткое содержание книги:
— Какво? Скандализирах ли те?
Наистина ли не беше забелязал? Тя ли трябваше да го просвещава? Не. Не беше способна на такова нещо. Затова се хвана за най-дребното му прегрешение.
— По дяволите.
— Какво? — Той присви леденостудените си очи.
— Ти изруга. Каза „По дяволите чашата.“ Ти си некултурен американец. Тук, в Англия, никой не си позволява да ругае в компанията на дами.
Волно или не, смехът му приличаше на лай или на ръмжене. Но веселието му беше искрено и за пръв път в очите му се появи топлина.
— Ще те науча да псуваш.
— Не, сър, няма да го допусна! — Но Елинор не знаеше какво точно няма да допусне. — Ако продължите да ругаете на обществени места, ще откриете, че най-добрите домове ще затворят вратите си за вас.
— Тук не си познала. — Той извади белоснежната си кърпичка и здраво я завърза около кутрето й. — Докато съм богат, добре облечен и сгоден за херцогиня Магнус, ще съм добре дошъл навсякъде. Всъщност направо ще съм търсен. Аз съм неподправено свеж.
О… боже.
— Като ли че си удивена? Не се ли радваш, че бъдещият ти съпруг е така популярен?
Естествено, че не се радваше. Колко неприятно бе да узнае, че английските домакини не прозират опасната му същност под лустрото на красотата и богатството. Но Елинор не можеше да признае неучтивите си размисли, затова отговори, без да го гледа в очите:
— Не е там работата. Въпросът е, че когато английските домакини определят някого за „неподправено свеж“, той много бързо може да им втръсне.
— В ръцете си държа гаранцията, че това няма да стане. — Той повдигна нейната длан и притисна устни към пръстите й.
Ужас! Той флиртуваше с нея, а тя се наслаждаваше на вниманието му.
— Ще ми се да не ме… ухажваш. Чувствам се неудобно.
Без да дава вид, че я е чул, Найт остана на колене.
— По-различна си, отколкото си те представях — замислено прошепна той.
— Не — възрази Елинор. — Надали.
Сякаш времето спря. Той я гледаше напрегнато, сякаш тя беше славей, попаднал в капана му.
Но Елинор не беше херцогиня, а бедната братовчедка, която щастливо живееше в сянката на волевата си роднина.
— Наредих да внесат багажа ти. — Тонът му беше прелъстителен, думите — прозаични.
За един момент Елинор не разбра смисъла на казаното. После отчаяно се отдръпна от него.
— Как? Тук? В дома ти? — Тъй като Найт не пусна ръката й, тя сякаш го повлече със себе си по канапето.
Естествено това впечатление лъжеше. Тя не би могла да помръдне този мъж без съгласието му.
— В дома ми, разбира се, къде другаде. — Той като че ли беше изненадан.
— Защо? — Защо, за бога? Какво да прави сега? Или по-точно казано, какво се канеше да направи той?
— Нима има къде да отседнеш?
— Аз… Ние имаме къща на Честърфийлд стрийт.
— Не ме разбра. Щом си тук, не можеш да си тръгнеш. — Той се наведе и прошепна в ухото й. — Бъдещата ми съпруга ще остане в моята къща — при мен.
3
В клопка
Елинор беше пленница в този дом.
— Не мога да остана тук. — Тя се дръпна от мистър Найт, от виденията, които той провокираше. Сцени на бурно прелъстяване и социално изгнание. И над всичко това — отчаяно вълнение, вълнение, чието съществуване нямаше да признае, но то въпреки всичко си бе там. Ако този мъж се появеше в спалнята й посред нощ, щеше ли да му устои? Щеше ли да се съпротивлява?
— Аз съм… неомъжена — плахо възрази Елинор.
— Засега. — Думите му, гласът му, погледът му изразяваха ясно неговите намерения. Мистър Найт възнамеряваше бракът помежду им да не бъде по сметка, а пълен със страст и с цял куп невероятно буйни емоции. — Ще се оженим. Имаш думата ми.
Ако му повярваше, тя въобще нямаше да се противи на прелъстяването му.
Елинор смаяно отвори уста, когато тази похотлива мисъл проникна в замъгленото й съзнание.
Мистър Найт смръщи демонично вежди.
— Изглеждаш зашеметена. Сигурно си била наясно, че ще се оженя за теб независимо от пречките.
— Не е това. — А нещо много по-лошо. Елинор продължи с грижливия, търпелив тон на учителка, която обяснява дробите на ученик. — Не знам как стоят нещата в Америка, но ако остана с теб в тази къща, репутацията ми ще бъде унищожена завинаги независимо от благородните ти намерения.
— Ако останеш сама в тази къща, нещо много повече от репутацията ти ще бъде унищожено. — Погледът му бавно се плъзна по устните, шията, гърдите й.