Черната роза
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анастасия Паскалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черната роза». Краткое содержание книги:
Тес. Думата затрептя в студения въздух, като че насила прошепната. Той каза името най-накрая. Това някак го пречисти, уталожвайки го до брутално безразличие, правейки го неспособен да си припомни студенината и жалките подробности на тяхната последна среща.
Лицето на Рейвънхърст потъмня, очите му — ледено светлосини — се изостриха. Беше ли тя сега жена на Лисицата? Смееха ли се те заедно в леглото на своята хитрост? И колко още други мъже са споделяли леглото и тялото й?
Soleil2. Като тих вик нейното име проехтя в ядните му мисли. С дивашка ругатня той удари по полицата на камината с юмрук.
Слой коприна внезапно прошумя откъм вратата. Силно благоухание на роза се вмъкна в стаята.
— Ето те и теб, лорде мой — промърка сластолюбивата Даниел с леко назидателен тон. — Върни се в леглото преди да си настинал.
Зелените й очи проблясваха, пълните й устни се бяха повдигнали в позната усмивка.
— Там, мой виконте, в това голямо меко легло ще намеря най-необикновения начин да те стопля.
Дейн леко се усмихна, когато видя буйните извивки, ясно очертани през прозрачната й мантия.
— Изкушаваща мисъл, ma cherie3, вече става по-топло.
— Но със сигурност възнамерявам да те стопля много повече преди да свършим.
Но когато виконтът още един път се намери до Даниел в събраните чаршафи, с ръце, които държаха пълните й гърди, и с устни, пиещи дивите й стенания, сърцето му не беше пълно с нищо друго, освен с ужасен сковаващ студ.
Мъртъв беше той. Далечен и настрани от своето удоволствие. Само тялото му функционираше. Точно както винаги, той може би е виждал двамата странника, преследващи своето безразсъдство, пиещи сласт. Преситен от лицето на своята любовница, той видя други очи — синьозелени и буреносни. Императорски. Обожавани.
Сочното тяло на Даниел се увиваше около него. Дори тогава той почувства студено безразличие. Няколко мига по-късно отдръпна главата си назад, търсейки спасение от меките й устни.
Вън, на улицата, изтрополя карета. Свещите бавно горяха.
След това с приглушена ругатня Рейвънхърст претърколи двамата като един. За учудване на Даниел и за много голяма нейна наслада той започна да навлиза в нея. Боже мой, той имаше член като на жребец този път!
Ако имаше място за безразсъдство в яростния страстен щурм на виконта, любовницата му беше далеч по-мъдра жена, за да коментира този факт. Устните й се изкривиха в самодоволна усмивка и тя спусна знаеща ръка надолу по стегнатия му торс, оразмерявайки пулсиращата дължина на неговото мъжество. Да, нейният английски виконт беше мъж за милиони. Сред всички Даниел най-добре знаеше колко рядък е талантът му на любовник. Но и тя беше жена за милиони. Тя ще го хване някак, кълнеше се Даниел. Беше само въпрос на време.
Когато дрезгавият му стон изпълни тихата стая след няколко минути, Рейвънхърст размишляваше върху много по-различен въпрос. Колко би се наслаждавал, ако накара красивата блудница със сивозелени очи да плати за това, което му беше причинила преди пет години.
1.