Тревожни симптоми няма
- Автор: Варшавский Илья Иосифович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цвета Пеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тревожни симптоми няма». Краткое содержание книги:
— Просто си се преуморила. Не биваше да се отказваш от инверсията. Мозъкът ти е претоварен, сто години не са шега работа.
— Какъвто си станал, боя се от теб…
„Може би все пак ще се решите да ме целунете, Кларънс?“
6
Зловещо предчувствие за беда отравяше мириса на рози, объркваше стройните редици от уравнения. Бедата смущаваше и съня му, влизаше безшумно с меките си лапи. Тя бе нейде съвсем наблизо.
Без да отваря очи, Кларънс сложи ръка на рамото на жена си:
— Елза!
Опита се да отвори изстиналите клепачи, да стопли с дъха си безжизненото лице на статуята, да измъкне от вкочанените пръсти шишенцето.
— Елза!!
Никой не може да събуди живот у камък. Кларънс грабна слушалката на телефона…
— Отравяне с морфин — каза лекарят, като обличаше палтото си. — Смъртта е настъпила преди около три часа. Смъртния акт оставих върху телефонния указател, там записах и телефона на погребалното бюро. В полицията сам ще съобщя. Няма никакво съмнение, че е самоубийство. Мисля, че те няма да ви безпокоят.
— Елза! — Той бе коленичил до кревата и галеше студеното бяло чело. — Прости ми, Елза! Боже, какъв кретен съм бил! Да си продам душата! И за какво? За да стана сметачна машина, да получа възможност да се подиграя с глупака Леви!… Печена ябълка, извадена със закъснение от фурната. Радост от победата, теоремата на Лангрен, тензори, формули, формули… с този глупак…
Кларънс протегна ръка и взе от масичката листа.
В дванадесет часа позвъни телефонът.
Както беше на колене, Кларънс дигна слушалката:
— Слушам.
— Ало, Кларънс! Обажда се Леруа. Как прекарахте нощта?
— Как прекарах нощта ли? — разсеяно повтори Кларънс, като гледаше математическите формули, изписани върху смъртния акт. — Нощта прекарах отлично.
— Самочувствието как е?
— Великолепно! — С уравнения бяха изписани и много листове на телефонния указател, който се намираше върху възглавницата, до главата на покойната. — Позвънете ми след два часа, сега съм много зает. Струва ми се, че успях да докажа теоремата на Лангрен.
Леруа се усмихна и остави слушалката.
— Е, как е? — запита Крепс.
— Всичко е наред. Операцията е напълно успешна. Тревожни симптоми няма.