Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Просто не си прави труда. Да ми се обаждаш по-късно. Изобщо не си давай зор — обяснявам му и страшно ми се иска да запаля цигара. Чак ми се ще да му поискам, но ми изглежда някак неподходящо.
Той се извръща към мен и мога да видя ония глупави мустаци, които винаги съм го молила да обръсне. Очите му са скрити в мрак, но виждам устата му, осветена от блещукащата сребърна светлина през щорите. И тази уста ми казва:
— Добре, майната ти! Ти си тъпа пуйка, Ники, това си ти, нагла малка кучка! Мислиш си, че всичко ти е позволено, а, момиченце? Порасни и стани човек, защото ще си строшиш главата!
Бяс и смях напират в мен, но нито едното не може да вземе превес, така че единственото, което успявам да изплюя е:
— Човек? Като теб? Ще си умра от смях…
Но Колин вече е излязъл, вратата на спалнята се тръшва, последвана от външната врата. Тялото ми започва да се отпуска блажено, но с огромна досада се сещам, че трябва да заключа още веднъж. Лорън е голяма паникьорка, а и отгоре на всичко едва ли примира от радост, че сме я разбудили с нашия скандал. Чувствам хлад по стъпалата си от лакираните дъски в коридора, набързо завъртам топката и с радост се връщам в спалнята. Минава ми през главата да отида до прозореца и да погледна, дали Колин е излязъл вече на пустата улица, но решавам, че сме се изяснили окончателно и досадникът е отрязан. Отрязан звучи повече от задоволително. Става ми смешно, защото си представям как Миранда получава пенисът му отрязан по пощата. Как го гледа и не може да го познае. Всъщност те всички си приличат, освен ако, разбира се, не си някоя дърта, отпусната, скльофкана крава, която не го усеща, ако не е особено дебел. Ако си още стегната, спокойно можеш да чукаш всичко наоколо. Е, почти всичко. Проблемът не е в куровете, а в съпътстващите ги двукраки приставки, които се предлагат във всякакъв вид и степен на досада.
Лорън пристига в небесно синята си нощница, сънливите й очи примигват, косата й е разрошена. Забърсва очилата си и ги слага.
— Всичко наред ли е? Чух викове…
— Нищо особено, просто звуците на импотентен мъж в критическата, който вие жално в нощта! Трябва да е било като музика за твоите феминистки уши! — ухилвам се закачливо.
Тя се доближава бавно до мен, протяга ръце и ме прегръща. Чудесна жена е тя — винаги готова да ме тълкува по-положително, отколкото заслужавам. Тя си вярва, че с шегите си крия някаква болка, със сарказма си прикривам уязвимост и постоянно и искрено търси да открие истинската Ники зад фасадата. Лорън смята, че съм като нея, но колкото и да не й се вярва, аз съм и винаги ще си остана далеч по-безсърдечна кучка от нея. Въпреки крайния си феминизъм, тя просто е едно сладко дете, което ухае чудесно, излъчва аромат на лавандулов сапун и свежест.
— Съжалявам… Знам, казах ти, че си откачила да се забъркваш с преподавател, но го казах, за да те предпазя, да не те наранят…
Треперя, осезателно треперя в ръцете й и тя продължава:
— Хайде, хайде… недей, няма нищо… Всичко е наред.
Лорън обаче не стопля, че всъщност се треса от смях. Как изобщо би могла да си помисли, че ми пука? Повдигам леко глава и се изсмивам на глас, за което веднага съжалявам, защото тя е мило същество и е малко унизително за нея. Понякога жестокостта ти идва просто по инстинкт. Не можеш да се гордееш с това, но поне можеш да опиташ да си го признаеш.
Поглаждам я успокояващо по тънкото вратле, но още не мога да спра да се смея:
— Ха-ха-ха-ха… май се обърка, миличка. Той е зарязаният, той е нараненият. „Да се забъркваш с преподавател“… ха-ха-ха… звучиш точно като него.
— Добре, де, как да го кажа? Той е женен. Имате връзка…
Бавно поклащам глава.
— Аз нямам връзка с него. Аз просто го чукам. По-точно чуках го. Но това е всичко. Тия крясъци и сцени бяха за това, че той повече няма да може да ме чука, разбираш ли?
Лорън пуска щастлива, но малко виновна усмивка. Момичето е твърде почтено, твърде добре възпитано, за да тържествува над нещастието на други хора, дори и на тези, които не харесва. Една от най-неприятните страни на Колин бе, че не я харесваше и виждаше само онзи повърхностен образ, който самата тя му пробутваше. Но това засяга само него. Най-непроницателното копеле на света.
Издърпвам юргана.
— Хайде, ела тук да ме гушнеш както трябва! — казвам. Лорън ме поглежда и извръща поглед от голото ми тяло.
— Стига, Ники! — казва тя срамежливо.
— Искам само да ме гушнеш! — нацупвам се и се премествам към нея. Тя усеща, че между голите ни тела е дебелата материя на нощницата й, че никой няма да я изнасили и ме прегръща сковано и неохотно, но аз не се отказвам и издърпвам юргана върху нас.