Въпрос на вкус

— Заповядай! Заслужи си ги! Това е подарък за хубавия разказ! Твои са! (Защо пък не? Де факто всички пари, които давам на заем на Джордж, се превръщат в подаръци).

Джордж взе банкнотата без коментари и я прибра в много износения си портфейл. (Трябва да е бил такъв още когато го е купувал, защото той никога не го използва.)

— Но да се върнем на въпроса — каза той. — Ще се трогнеш ли да ми заемеш пет долара за около седмица или най-много десет дни?

— Но ти имаш пет долара — възмутих се аз.

— Това са мои пари — отвърна Джордж. — И не се бъркай в чужди работи. Аз коментирам ли финансовото ти състояние, когато ми искаш пари на заем?

— Но аз никога не съм… — започнах да протестирам, но после само въздъхнах и му връчих още една петарка.