Грамада (Поема из шопския живот)

Пак се живи сбрахме!

Туй са моите момчета:

Днес я отървахме.

Халит-ага в пъкъл пратих;

Но той не бе първи…

С мъст душата си наситих

И ножа си с кърви.

А тогова да оставим, —

Нека жив да бъде.

Нашта радост да го мъчи,

Господ да го съди!“

И тръгнаха двете чети

С песни, вик назади,

Та сватбата да празнуват

На двамата млади.