![Метеоритът [Deception Point - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/8/meteoritt-deception-point-bg-download.jpg)
Метеоритът [Deception Point - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Метеоритът [Deception Point - bg]». Краткое содержание книги:
Дълбоко в арктическия лед се намира нещо смайващо. То е очаквано от години. В него се крие невероятна загадка.
Рейчъл Секстън е изпратена в арктическата станция, за да подвърди автентичноста на находката. Това, на което се натъква, поразява с мащаба си и заплашва да хвърли света в хаос. Но Рейчъл е безпомощна, защото „артефактът“ се пази от отряд съвършени убийци. Кой ги е изпратил? И защо?
Отговорът е с гриф „Свръхсекретно“.
Въпреки че работата беше трудна и отнемаше много време, този пост бе почетен за нея, начин да отстоява независимостта си от баща си. Сенаторът безброй пъти й бе предлагал да я издържа, ако напусне НРС, но тя нямаше намерение да стане финансово зависима от човек като Седжуик Секстън. Майка й беше свидетелство за това какво може да се случи, когато мъж като него държи прекалено много козове.
Пиукането на пейджъра й отекна в мраморния коридор.
„Пак?“ — Даже нямаше нужда да проверява съобщението.
Като се чудеше какво става, Рейчъл се качи на асансьора, прескочи своя етаж и продължи нагоре.
4
Да се нарече директорът на НРС обикновен човек само по себе си бе преувеличение. Директорът Уилям Пикъринг беше дребен, със светла кожа, незапомнящо се лице, плешива глава и кафяви очи, които, макар че виждаха най-големите тайни на страната, приличаха на плитки кладенци.
Въпреки това за хората, които работеха под негово ръководство, той бе исполин. Скромната му личност и изчистена философия бяха станали пословични в Службата. Тихото му усърдие в съчетание с гардероба му от семпли черни костюми, му беше спечелило прякора Квакера. Блестящ стратег и еталон за ефикасност, Квакера управляваше своя свят с ненадмината яснота. Неговият девиз бе: „Открий истината. Действай на тази основа“.
Когато Рейчъл влезе в кабинета му, директорът разговаряше по телефона. Видът му винаги я изненадваше: Уилям Пикъринг изобщо не приличаше на човек, който има право да буди президента по всяко време. Директорът затвори и й даде знак да се приближи.
— Седнете, агент Секстън. — Гласът му излъчваше сурова простота.
— Благодаря, господин директор. — Тя седна.
Въпреки неловкостта на повечето хора от безцеремонното поведение на Пикъринг, Рейчъл винаги го беше харесвала. Той бе пълна противоположност на баща й — физически незабележителен, в никакъв случай обаятелен… и изпълняваше задълженията си с безкористен патриотизъм, като избягваше толкова любимата на баща й слава. Директорът си свали очилата и я погледна.
— Преди половин час ми се обади президентът, агент Секстън. Специално за вас.
Тя се разшава на стола. Пикъринг беше известен с конкретността си. „Какво встъпление само“ — помисли си младата жена.
— Надявам се, че няма проблеми с някое мое обобщение — отвърна Рейчъл.
— Напротив. Според него Белият дом е впечатлен от работата ви.
Тя скришом въздъхна.
— Тогава какво иска?
— Среща с вас. Лично. Веднага.
Безпокойството и се усили.
— Лична среща ли? За какво?
— Адски основателен въпрос. Не ми каза.
Рейчъл съвсем се смути. Да криеш информация от директора на НРС бе все едно да пазиш тайните на Ватикана от папата. В разузнавателните среди се шегуваха, че ако Уилям Пикъринг не знае нещо, то не се е случило.
Директорът се изправи и закрачи пред прозореца.
— Помоли незабавно да се свържа с вас и да ви пратя при него.
— Сега ли?
— Прати ви транспорт. Чака навън.
Рейчъл се намръщи. Молбата на президента сама по себе си бе обезпокояваща, но загриженото изражение на Пикъринг направо я плашеше.
— Вие очевидно имате резерви.
— Имам, естествено! — в рядка проява на възбуда възкликна директорът. — Президентът е избрал момента с почти детинска прозрачност. Вие сте дъщеря на основния му конкурент на изборите, а той настоява за лична среща с вас? Намирам го за извънредно нередно. Баща ви несъмнено ще се съгласи.
Рейчъл разбираше, че Пикъринг има право — не че я интересуваше какво мисли баща й.
— Съмнявате ли се в мотивите на президента?
— Положил съм клетва да осигурявам разузнавателна подкрепа на администрацията на Белия дом, а не да давам оценки на политиката.
„Отговорът му е тъкмо в неговия стил“ — помисли си Рейчъл. Уилям Пикъринг не криеше мнението си за политиците като преходни фигуранти, временно преминаващи по шахматна дъска, чиито истински играчи бяха хора като самия него — врели и кипели професионалисти с достатъчно голям опит, за да гледат на играта от известна перспектива. Два пълни мандата в Белия дом, често казваше директорът, далеч не стигат, за да разбереш истинските сложности на световния политически пейзаж.
— Може да се отнася за нещо невинно — предположи Рейчъл с надеждата, че президентът се готви да направи някакъв евтин кампаниен трик. — Може да му трябва обобщение на информация с деликатен характер.